Филипините
Направихме интервю с блогърите Вики и Митко, които ни разказаха за техния меден месец във Филипините – едно доста по-различно изживяване от стандартните медени месеци на екзотична дестинация.
В края на интервюто ще можете да се насладите и на видео от пътуването на Вики и Митко. 🙂
Здравейте! Разкажете ни малко за себе си.
Кои места посетихте по време на пътуването ви във Филипините?
Манила, Боракай, Себу, Негрос, Бохол, Палауан, Корон
Кога се състоя пътуването ви?
Декември 2017
Как ви дойде идеята и защо решихте да посетите точно Филипините?
Това беше нашият меден месец и искахме нещо специално, наистина запомнящо се.
Обикновено дестинациите, които се маркетират като ‚honeymoon‘ не ни грабваха особено, поради липсата на много активности. Явно тази група от хора, които се класифицират като honeymooners основно търсят луксозен резорт с плаж, басейн, СПА център и какви ли още екстри, но ние търсихме нещо различно. Случайно попаднахме на събитие във Facebook, което посетихме и чухме разказа на двама други младоженци – Калоян и Велина, които бяха избрали Филипините за своя меден месец, дори преди сватбата 😊 Всичко което видяхме и ни разказаха в снимки и видео провокира у нас покупката на билети на следващия ден. Имахме 6 месеца до началото на това 3-седмично пътуване, но вече изгаряхме от нетърпение.
Как си организирахте пътуването?
Купихме си първо самолетните билети. Търсихме различни варианти и сайтове, накрая най-изгодно ни излезе да си ги купим директно от qatarairways.com за дадения период. Нямаме оплаквания, освен, че смениха часовете на полетите и така се озовахме с нежелани 21 часа престой в Доха (Катар) на връщане. След няколко мейла с авиокомпанията, промениха билета ни за следващ ден по наш избор, с под 2 часа престой и то напълно безплатно. Между отделните острови във Филипините се пътува или със самолет, или с ферибот или малка лодка (местните ги наричат ‚банка‘). Най-сигурният и бърз вариант, както и най-скъп, разбира се е самолетът. Използвахме 5 вътрешни полета (един от които непланиран), резервирахме ги около месец и половина преди пътуването ни. Фериботи също използвахме на 2 пъти – като единият път беше бързия вариант, другият беше RORO (Roll-on, roll-off) ferry, което превозва и всякакви превозни средства, включително и автобуси между островите и се движи доста бавно. Малка лодка (за около 15-20 човека) използвахме веднъж, поради липса на друго, но като цяло между островите морето може да бъде доста бурно и не е най-безопасният вариант.
Веднъж стъпили на даден остров, вземахме Uber където има (тройно по-евтино от местните таксита), автобус, триколка или скутер под наем. На едно много специално място, за което ще споменем по-нататък в историята ни посрещнаха с голям климатизиран ван специално за нас още на пристанището , и то отново безплатно. На някои места, нямахме друга опция, освен да се возим 3-ма човека на мотор.
Къде отсядахте по време на пътуването ви?
За 21 дни, колкото продължи нашето пътуване, спахме на 14 различни места. Започнахме и завършихме с Airbnb в небостъргач в Манила, минахме през хотел на Боракай, къща за гости на Себу, къщата на един новозеландец на Негрос, бунгала на Бохол и Палауан, и бамбукови колиби без стени на няколко малки острова между Ел Нидо и Корон.
Използвахте ли някакъв източник за информация за дестинациите Ви? Беше ли Ви полезно?
Първоначално информация получихме на презентацията, която посетихме, след това изгледахме доста видеа в YouTube, четохме форуми, блогове, TripAdvisor и т.н. Без предварителна информация и план, нямаше да успеем да видим и преживеем Филипините по същия начин.
Какви полезни съвети бихте дали на хората, които в момента тепърва започват да планират пътуването си до Филипините?
Искахме да си купим местна валута (песо) от България, но се оказа, че има лимит за внос над определена сума (10000 песо или около 200 евро) на човек, затова една част от парите ни бяха в долари, и ги обменихме на място, в чейндж бюро в Манила. Задължителни неща при подготовка за пътуване до Филипините са аква обувки (има таралежи и остри скали на места), препарат против комари и слънцезащитен крем. Ако сте почитатели на шнорхелинга – то тогава и маски и рашгардове (тениски/блузи, които ви предпазват от изгарящото слънце и ужилвания от медузи). Препоръчваме да си направите и застраховка. Пътуването в държава от 3-тия свят крие своите рискове. На нас, за радост, не ни се наложи да я използваме. Ако можете да пътувате с раници, направете го! Ще ви е много по-лесно придвижването с различните видове транспорт между и из островите.
Бихте ли ни разказали по нещо любопитно, интересно и полезно за всяко едно от местата, които посетихте?
Манила, като отправна точка, си заслужава точно една нощувка. Видяхме града за един следобед. Или по-скоро старата му част, в новата няма нищо, което го няма и по другите градове в развитите държави. Старият град се нарича Интрамурос, и има руини, катедрали и други подобни забележителности от Испанската колониална ера. В града има един по-туристически парк и това е Ризал. Не е лош, има доста хора през деня. По случайност попаднахме и на сватба пред катедралата на Манила и решихме да влезем. Никой не ни спря. Определено сватбата беше на заможни семейства, автомобилите отпред бяха с шофьори и охрана. На отсрещния тротоар жена, къпеше 3-те си деца с канче вода и живееха под найлони. Въпреки, че в Манила има всякакъв тип настаняване, от хостели до 5-звездни луксозни хотелски вериги, ние ви препоръчваме да си вземете Airbnb в един от по-безопасните райони за туристи – Малате или Макати. Ние отседнахме в Малате, което е района около Manila Bay, поради близостта му до летището и добрата цена, за която наехме студио на 46-тия етаж на един небостъргач. Гледката, особено вечер си заслужаваше. Вечер в Малате има много нощни клубове и за всекиго по нещо. Не бихме казали, че е особено спокойна атмосферата след здрачаване, имаше всякакви субекти. По-добре не ходете с много пари и техника. Носете си само най-необходимото и оставете раниците в хотела/апартамента. В Манила бяхме отседнали и 2-та пъти в Birch Tower, небостъргач с апартаменти, доста от които се предлагат в AirBnB. Силно го препоръчваме, като удобна локация, цена, сигурност и гледки
От Манила веднага се отправихме към Боракай с вътрешен едночасов полет на Себу Пасифик. Боракай е може би най-известният и туристически остров във Филипините. Той е толкова малък, че няма собствено летище. Летейки дотам, вие ще кацнете на едно от двете близки летища на съседния голям остров Панай – Катиклан или Катибо. Катиклан е по-близкото до Боракай летище и ние избрахме него. Оттам, по път и вода след час сте си в хотела в Боракай. Самият остров успя да ни впечатли със широката си плажна ивица, ситен бял пясък и тюркоазени води. За съжаление там нямаше морски живот, или поне ние не видяхме. Ако сте почитатели на гмуркането, ще трябва или да си наемате турове до близки други острови или просто да пропуснете Боракай като дестинация. Обмисляхме такъв тур, но понеже бяхме само за 3 дни, в крайна сметка предпочетохме да изследваме острова. Туристи има много, а цените са най-високите, с които се сблъскахме през целия си престой. За сравнение, наем на скутер струваше 2000 песо на ден (с пазарене до 1500), на други острови скутерите струваха между 250 и 700 песо. Хубавите плажове на Боракай, които ние открихме са Илиг-Илиган, на който нямаше ток, но вече се строи ваканционен комплекс, и Диниуид, който е само на 15-мин пеша от белия плаж. Основният плаж в Боракай е „Белия плаж“, но там е паркинг за лодки през деня и има хиляди туристи по всяко време на денонощието. Посетихме и плажа Пука Шел, но точно на този ден там имаше големи вълни и не можахме да плуваме. Ако имате време и желание, може да се изкачите и до най-високата точка на острова (планината Лухо) – на около 100 метра надморска височина, откъдето се откриват гледки към девствени плажове. За настаняване препоръчваме да отседнете на белия плаж, на някой от Station-ите, поради близостта им до фериботното пристанище. Station 1 е с най-скъпите хотели, Station 3 е дестинация за бекпекъри, а Station 2 е нещо по средата. Между 3-те може да се разходите за по-малко от час, островът е много малък. Ние бяхме отседнали в хотел Лугар Бонито на Station 1, който беше приятен, с веранда гледаща към плажа, но според нас може да отседнете и в двойно по-евтин хотел на Station 2 или 3 и пак да ви е супер наблизо всичко. Препоръчваме да си резервирате настаняването в Боракай предварително.
От Боракай се отправихме към о-в Себу, и по-точно градчето Ослоб, за което използвахме ни повече, ни по-малко от 8 вида транспорт в рамките на един ден. За да стигнем от хотела ни в Боракай до пристанището, хванахме триколка от пътя в 6 сутринта. След това взехме лодка, която за 15 минути пресича канала между Боракай и Катиклан. Оттам взехме друга триколка, която да ни закара до летището в Катиклан. От летището ни взе автобус, който ни закара до пистата за излитане. С вътрешен едночасов полет на Себу Пасифик стигнахме до летището Мактан, на о-в Себу. Използвахме автобус за да стигнем до терминала. На излизане от летището си взехме Uber до South Bus Terminal в гр. Себу, което ни отне около час и 15 минути. Оттам се прехвърлихме на междуградски автобус за Бато, който на път ни остави в Ослоб. Компанията, на която бяха почти всички автобуси се казва Ceres Bus и всички те са жълти. Нашият автобус имаше климатик и пътуването беше доста приятно и живописно. На автобуса дори по някое време се качиха търговци, продаващи храна и от тях се снабдихме с обяд (чипс и пържен банан). Около 5 следобед бяхме в Ослоб. Не можехме да повярваме, че нито един от транспортите не закъсня и всичко пасна някак си магически! Нищо не бяхме резервирали предарително, освен самолетния билет, разбира се. Вътрешните полети струват между 10 евро на промоция, и 50-60 евро редовни цени на човек в едната посока. Препоръчваме да ги резервирате поне месец и половина-два по-рано. В Ослоб спахме в къща за гости, наподобяваща много тези в България. Единствената ни цел в това градче беше на следващата сутрин, рано (в 06:00) да сме при китовите акули, които местните откриват през 2011. На сутринта валеше, но нашия домакин ни предложи транспорт до мястото, откъдето тръгваха лодките, с които се ходи до акулите (на 10 км от Ослоб). Транспортът беше едно камионче, а ние се возихме в полу-покритата му каросерия. За това удоволствие ни таксуваха 200 песо. След около 20 минути по криволичещ крайбрежен път, стигнахме мястото – Oslob Whale Shark Watching Center. Цената на преживяването с китовите акули е 500 песо за местни, и 1000 а чужденци като нас. След кратък 2-минутен инструктаж, в групи по 6 човека ни натовариха на малки рибарски лодки. След не повече от 100 метра от брега, лодките спряха една до друга и гидовете казаха да скачаме. От водата, само на метър от нашата лодка се подаваше една голяма, наистина голяма уста на китова акула. Изглеждаше си страшничко на пръв поглед. Но тъй като се бяхме информирали предварително, че китовите акули не са опасни за хората, и знаехме, че имаме само 30 минути, скочихме. Първоначалният шок след срещата с няколко броя от най-големите риби на планетата премина бързо. Някои от тях достигат дължина до 12 метра и тежат до 19 тона! Единственото правило е да не се доближавате от тях на повече от 4 метра и да не ги докосвате. Дистанцията беше трудна за спазване, тъй като те си се движат доста бързо, и в един момент около нас плуваха 5 или 6 по-малки акули. Цялото преживяване си струва, но вече е доста туристическо. Въпреки, че бяхме там в 6:00 за да сме от първите, бяхме заедно с още 10-тина лодки, тоест във водата около акулите във всеки един момент има още 50-60 човека, заедно с вас. Хубавото е, че някои не се престрашават и си стоят в лодките.
След срещата ни с акулите, отидохме и до близките водопади Тумалог. Входът там беше нещо от сорта на 50 песо, напълно си ги заслужават. Може да си носите банския и да се изкъпете в тях – водата е кристално синя. Пътеката до тях е не повече от 5 минути, наистина лесна, но докато се стигне до нея се минава по асфалтов път, който е много стръмен и хлъзгав. Носете си хубави обувки, или платете 50 песо на някой от многото местни със мотори, които чакат на върха и в основата на пътя, предлагайки услугата „трансфер“ 😊 Ние я използвахме на връщане, тъй като баирът се оказа много хлъзгав и опасен след дъжда.
От Ослоб хванахме автобус за Бато. След 20-минутно изчакване и ободряващо кафе на автогарата в Бато се качихме на втори автобус, който отива в посока гр. Себу, само че от западната страна на остова. Нашата крайна цел обаче беше градчето Моалбоал, и автобусът ни остави там. Цялото пътуване с автобуса ни струваше окло 250 песо за 2-мата и ни отне 3 часа с чакането на автогарата в Бато. От автогарата до плажната част са около 3км, и най-добрия вариант да се придвижите е триколка. Цената беше 150 песо, без значение броя хора. В Моалбоал повечето хора ходят за гмуркане, ние нямахме сертификати, но успяхме да видим хиляди сардини само с шнорхел, и то на 50 метра от брега. Влезнахме без да питаме и да плащаме на никой, по-късно разбрахме, че планират да въведат такса „опазване на околната среда“ за влизащите от брега като нас. Повечето хора си вземат организирани турове с лодки, които освен до брега в Моалбоал, ходят и до о-в Пескадор, който е също много близо и чухме, че има прекрасен подводен живот.
В Моалбоал прекарахме 3 нощувки, като последната беше непредвидена, поради спирането на всички фериботи към други острови, в следствие на тайфуна Урдуя, който връхлетя Филипините и взе над 40 жертви. За радост на нас ни се размина само с лека промяна в плановете. От Моалбоал посетихме и водопадите Кавасан, които се намират на 30 минути шофиране, в района на Бадиан. Най-добрия начин да ги видите е като си резервирате каньонийринг тур, с една от многото фирми, които го предлагат. Нас ни взеха безплатно от хотела в Моалбоал (на хабал хабал, това е мотор, който вози 2-ма пътника освен шофоьра) и си прекарахме един незабравим ден скачайки от скали и пързаляйки се по каскадите! Цялото изживяване беше по 1500 песо на човек, с гид, включен обяд и такса вход за водопада. Тотално си струваше, може би едно от най-запомнящите се изживявания от цялото ни пътуване. Още се изпълваме с адреналин, като си припомняме. Разбира се, ако не сте авантюристичен тип, може просто да отидете по 30-минутна пътека и да видите само най-ниското ниво на водопадите, но няма да е същото. На връщане от това изживяване нямахме осигурен транспорт, но се прибрахме с триколка с 20-годишната финландка Мари, с която се запознахме по време на изживяването. Тя пътуваше сама дългосрочно из цяла югоизточна Азия. Оказа се, че спи точно в хотела до нашия и беше перфектен спътник за споделяне на цената на триколката наобратно до Моалбоал (около 400 песо).
По време на деня, в който останахме непредвидено заради тайфуна и нямахме нищо планирано, се отдадохме на кулинарни приключения и на масажи (400 песо за 1 час масаж на цяло тяло си, и то в хотела, не беше за изпускане). Карахме и прозрачен каяк за първи път, за около половин час из залива около хотела, видяхме морски звезди и доста цветни корали. Цена на това удоволствие – 100 песо. Бяхме отседнали в Pescadores Seaview Suites – препоръчваме това хотелче, точно на брега, имат и басейн. Бяха много организирани, разполагаха с ресторант на място, бордови игри, и организационен чарт, залепен на стената 😊
Когато приключи тайфунът Урдуя и пътят ни към о-в Негрос се изчисти, си хванахме триколка до града Моалбоал, оттам автобус до Бато, който всъщност ни остави на товарното пристанище на Maayo Shipping. По съвет на Шарийс от The Wilson’s Shangrila, нашите домакини, които ни очакваха на Негрос, предприехме този ход. Вземайки товарния ферибот от това пристанище, вместо пътническия от пристанище Лилоан, си спестихме още час и половина път с друг автобус, няколко стотин песо и като цяло големият ферибот беше доста по-сигурен и стабилен. Билетът ни струваше 70 песо на човек до пристанище Тампи, и си го купихме на ферибота, беше неделя и бутката за билети не работеше. В Тампи ни посрещнаха с ван от The Wilson’s Shangrila (напълно безплатно) и се запътихме към настаняването си там. Патрик и Шарийс, при които отседнахме се оказаха най-гостоприемните ни домакини през целия ни престой. Те живеят в къща на брега, с 5 спални, като от година са я превърнали в B & B и са винаги резервирани. Въпреки, че ние закъсняхме с един ден и бяхме резервирали 3 нощувки, не ни направиха проблем, че ще останем само 2. Патрик ни предложи обяд, и тъй като бяхме поизгладнели – приехме. След около 20 минути хапвахме пилешка супа (!) и сандвичи, които на вкус бяха доста европейски. Патрик е от Нова Зеландия, а Шарийс е местна. С тях живее и 13-годишната Триш, дъщеря на Шарийс, и една тумбеста персийска котка. Чувствахме се като у дома си в тази къща, не ни се ходеше никъде.
Но пък искахме да изледваме природните забележителности на о-в Негрос и в частност този ден – двете езера близнаци, които се намират на 830-40 метра надморска височина. Патрик ни предложи същия ван да ни закара, но този път на скромната цена от 2500 песо за 4 часа. Вместо това предпочетохме да наемем от него скутер за 350 песо за целия ден и потеглихме. След около час стигнахме до езерата. Имаше вход от 100 песо на човек за чужденци. След 10 минути по лесна пътека стигнахме първото езеро. Единственият начин да се стигне до второто е с лодка, която тъкмо изпуснахме, и понеже беше късен следобед, решихме да не чакаме друга. Целият парк затваря в 17ч. Попитахме една жена от персонала и тя ни каза, че има 1 км пътека до второто езеро, която просто заобикаля първото. Тръгнахме по нея, но не беше никак поддържана, с паднали дървета, препречващи пътя и много остри камъни. Тъй като беше валяло по-рано през деня, повървяхме 30 минути, решихме, че няма да успеем и се върнахме.
Патрик ни пита през деня дали желаем да вечеряме с тях, ние се съгласихме разбира се. Вечерта Шарийс беше приготвила изобилна вечеря от азиатски ястия и морска храна. Нямахме идея колко ще ни струва това пиршество, бяхме много приятно изненадани, когато като си тръгвахме, разбрахме, че струва по 500 песо на човек, или само около 16 лв! Разказвахме си истории на по няколко бири и вечерта приключи късно.
Въпреки това, на следващия ден, Патрик беше станал в 4:30 да ни направи кафе и сандвичи за из път. Това е гостоприемство! А ние имахме мисия да посетим една…ивица пясък! Наречена Мануйод и по-известна като „Малдивите на Филипините“, тъй като върху нея са построени 4 (и се строеше 5-та) къщички, в които може да отседнете. Намира се на около час път от гр. Думагете, и на 15 минути с лодка от гр. Баис. Единственото време, по което може да видите пясъка е когато има отлив, и точно в този ден това за нас значеше 06:02 сутринта. Затова и в 5 вече бяхме на автобуса за Баис, където на автогарата ни чакаше Рики. Рики е полу-филипинец, полу-испанец, който намерихме от нечий блог. Звъннахме му още докато бяхме на Себу, за да наемем лодка от него, с която да стигнем до Мануйод. До ивицата с пясък пътуват много лодки, дори и общински такива, обикновено цената беше 3500 песо за цялата лодка. Рики ни обеща най-малката лодка, която имаше за 2700. Изненадани остаахме, като видяхме, че лодката ни всъщност беше за 15-20 човека и 2-ма човека екипаж. Той ни сподели, че в крайна сметка е предпочел да ни даде по-голяма лодка за да сме спокойни в морето. Без да доплащаме нищо, разбира се. Тъкмо по изгрев слънце, потеглихме. След 15-тина минути достигнахме крайната цел. Останахме без думи.
Опънахме си кърпите на пясъка с идеята, че ще поостанем няколко часа. Към 6:30 обаче, започнаха да идват и други лодки с хора, а водата започна да приижда. За минута-две, всичко беше покрито от 30-40 см вода. Набързо си прибрахме нещата и се качихме пак в лодката, чудейки се какво ще правим. Не мина много време обаче, и мина един местен рибар, който ни предложи обяд. Носеше 2 прясно хванати тюркоазени риби-папагал, които вече ни бяха добре познати от Боракай, и дори може да кажем любими. Въпреки, че беше твърде рано за обяд, не мислихме много и ги взехме. След 20 минути готвене в една малка лодка до нас, рибите пристигнаха 😊 Цена за 2-те риби, 2 порции ориз и 2 бири насред тази гледка – 500 песо или около 16 лв – най-евтиния ни обяд във Филипините! Противно на очакването, че на туристическо място цените ще са неоправдано високи. Хапнахме, наслаждавайки се на гледката, и потеглихме наобратно към брега, оттам с Рики до автогарата, и оттам пак с автобус към дома на Патрик.
След като се прибрахме в The Wilson’s Shangrila, поспахме за час-два, но като се събудихме пак взехме скутера и тръгнахме да търсим горещите извори Red Rock. Малко след като тръгнахме ни свърши бензина насред нищото. Спуснахме се малко по инерция до първата къща, която видяхме до пътя и попитахме дали продават бензин. Разбира се, че продаваха. В бутилки от Sprite, и на съвсем нормални цени. Заредихме и потеглихме отново. Емоцията от слчуката някак си спомогна да объркаме пътя и след час лутане сред много тесни пътища високо в планината, пътят свърши.
След сверяване с GPS-а, и няколко местни деца, намерихме правилния път и стигнахме до горещите извори около 16:30 следобед. Бяхме само ние и още 2-ма посетители, които скоро си тръгнаха. Входната такса е само 40 песо, и може да прекарате цял ден в един горещ и един студен натурален басейн. Имайте впредвид, че банските ви ще се оцветят от сярата, и няма да можете да ги изперете 😊 Но пък преживяването наистина си заслужава. Заобиколените сте от живописни хълмове и буйна растителност. Тотален релакс! В комплекса с изворите има и малко барче, откъдето може да си купите напитки или нещо леко за хапване.
Само на няколко стотин метра от горещите извори Red Rock се намират и водопадите Pulangbato. Какво красиво място! Ако знаехме, щяхме да си отделим един цял ден за водопада и изворите. На водопада има и кафе с уникална гледка, където може да хапнете. Входната такса е 50 песо на човек.
Вече се здрачаваше, а с предишния ни опит в объркването на пътя леко се притеснихме, че ще караме в тъмното. Отново объркахме пътя, но този път взехме по-пряк такъв до гр. Думагете, откъдето лесно се ориентирахме с GPS-а как да стигнем до къщата на Патрик, където той и семейството му отново ни чакаха, точно в 7, този път с ребра и други нетрадиционни за Азия вкусотии. По пътя минахме през невъобразимо красиви местности, където от скалите се издигаше пушек, от горещата вода, течаща между тях.
На другия ден трябваше да си кажем довиждане с Патрик и Шарийс, и с о-в Негрос като цяло. В 09:50 беше единият от 2-та ферибота за деня, които отпътуваха към о-в Бохол. Въпреки, че Негрос е доста по-слабо посещаван остров, спрямо другите, на които бяхме, той някак си остана в сърцето ни. Дива природа, високи планини, чист въздух, езера, горещи извори, палми, съчетани с гостоприемството, с което се сблъскахме, направиха престоят ни там незабравим!
Благодарим ви, Вики и Митко!
И ние ви благодарим!
Край на интервюто.
.
Вики и Митко са блогъри. Можете да следите пътуванията им директно в блога им www.trip