Седмица в Италия: Между La Dolce Vita и Moto GP.

Седмица в Италия –  Ла Долче Вита

В тази публикация нашата приятелка Константина разказва за нейното пътешестиве за една седмица в Италия. В пътеписа ще прочетете за цялостното организиране на пътуването и, местата, които тя е посетила и тези, които препоръчва, както и за площадите, музеите, галериите, ресторантите и храните, които не трябва да пропускате. Приятно четене!

Коя е Константина?
Пътешественик, мечтател и любител-фотограф. От време на време стягам куфарите си и отивам да живея някъде другаде, но засега винаги се връщам. Мога да заспя навсякъде: включително докато се возя на мотор. Сигурно означава, че съм спокоен човек.  Обичам разходките сред природата, изобразителното изкуство и да научавам нови неща.

Константина има свой блог на английски – Readhead Explorer, с който цели повече чуждестранни туристи да открият красотата на България.

Период на пътуване:
Май 2016

Посетени места:
Болоня, Имола, Римини, Флоренция, Пистата „Муджело“

 

Обичам Италия. Прекарах два семестъра там като студентка, но изминаха няколко години преди да се върна отново. Когато любимият човек ми подари самолетен билет с надпис „Болоня“, реших да върна жеста и за същото пътуване да подаря друг билет: за състезание на Mugello: една от емблематичните писти, на които се провежда Moto Gran Prix, по-известно като Moto GP.  Оставаше само да свържем двете дестинации с няколко междинни спирки между Болоня (в регион Емилия-Романя) и най-близкия до пистата голям град: великолепната Флоренция (в Тоскана).

Пристигане, настаняване и ежедневни пътувания

Пътувахме безпроблемно с Wizzair до Болоня, където бях запазила стая в Christina Rossi Bed & Breakfast: чаровен семеен хотел, за който се грижеха децата на собствениците. Момчето и момичето ни посрещаха всяка сутрин с богата трапеза в най-чаровната стая за закуска, която съм виждала досега. Старинната сграда с високи тавани и естетичния вид на всичко, което ни сервираха придадоха много бохемски чар на цялото изживяване. Масата беше една и всички гости се нареждаха сутрин около нея: така може да се запознаеш с други пътуващи и да споделиш началото на деня в усмивки и разговори на всевъзможни езици.

У нас влаковете са последният транспорт, за който бихме се сетили, но в Италия железопътният превоз е много добре уреден. Мрежата покрива огромен брой маршрути и с изключение на неизбежните закъснения (в Южна Европа сме все пак, не може да се очаква всичко да се случва по часовник) Trenitalia е перфектен избор за придвижване между градовете.

За 4 нощувки в Болоня прекарахме само ден и половина в града и през останалото време правихме еднодневни посещения до Имола (където умира легендата Айртон Сена) и Римини (родния град на великия Федерико Фелини). Дневните билети от Болоня (отиване и връщане) са в рамките на 6-8 евро до повечето градове в региона (в час пик и за бързите влакове цените са по-високи). Всеки по-голям град е чудесна „щаб квартира“, от която можете да посетите много  места в околността. Докъдето и в Италия да летите, моят съвет е да нощувате в голям град и да използвате влаковете, за да разгледате и по-малко известните места около вашата дестинация.

Болоня

В средновековна Болоня още през 1088 е открит първият (все още действащ) университет в света: сред извесните възпитаници на институцията са няколко папи, Николай Коперник, Пико делла Мирандола, Петрарка, изобретателят на радиото Маркони, големите италиански режисьори Антониони и Пазолини, предприемачът Енцо Ферари и други. Градът е средище на науката и културата със забележителна история, за която няма да стигне дори една отделна статия, затова ще се опитам да се придържам основно към съветите за пътешествия.

Заради известния университет е пълно с много млади хора (италианци и чужденци), а сладкия живот по италиански (la dolce vita) можете да усетите като отделите време за разходка без карта и план в града. Преди това си изберете някой от многото музеи (сред които препоръчваме Музея на историята на Болоня) и посетете филмотеката (Cineteca di Bologna). Във всеки голям италиански град има страшно много история и културни забелжителности, но ще се насладите не по-малко ако просто се оставите да усетите атмосферата и живота на улицата.

Ако искате да бъдете като местните поръчайте своето еспресо на бара на заведението и го изпийте на крак. Задължителна италианска порядка, която трябва да пробвате е aperitivo: не просто аперитив с пиене на питие както у нас, а следобедна и привечерна традиция към всяка поръчана напитка да ви сервират безплатно различни неща за хапване. По-лошите барове (които понякога са дори по-скъпи) предлагат само чипс, фъстъци и/или пицети, но в по-добрите можете да намерите всичко от коктейлни хапки до паста. В бар Nearea (който явно беше популярен сред студентите) получихме кажи-речи цяла вечеря.

Неслучайно един от прякорите на Болоня е La Grassa (“Дебелата“): градът е известен с хубавата си храна и любовта на местните към кулинарните изкушения: от прясна паста, сладолед (gelato), популярни местни колбаси като мортадела, както и мус от мортадела (spuma di mortadella).

Имола

Имола е малък град, популярен с пистата за Формула 1 кръстена на Ензо и Дино Ферари: Autodromo Internazionale Enzo e Dino Ferrari.

Стеф е огромен почитател на Айртон Сена и специално включихме Имола в нашия маршрут, за да видим мястото, на което бразилската легенда загива на 1 май 1994. Около паметника на състезателя е пълно със знамена, тениски, цветя, писма и малки неща оставени за спомен от почитателите му от целия свят (видяхме оставени послания и на български).

Пистата се намира насред огромен парк с красиви алеи, разнообразни растения и птици. Изключително приятно е за разходка, а посетителите, които се интересуват от Формула 1 могат да посетят музея към пистата или ако имат късмет да наблюдават обиколки на пистата с Lamborghini или Ferrari извън състезателния сезон.

Римини

Римини e сред известните морски курорти на Италия. Макар че не е много голям град (около 150 хиляди житело), в него се намират над 1,000 хотела, включително любимия на Фелини Grand Hotel Rimini, който киноманите са виждали в класики като филма „Амаркорд”.

Посетихме града преди началото на сезона, когато виенското колело стоеше застинало на фона на дъждовното сиво небе и улиците все още бяха празни, но си личеше, че лятно време там кипи от живот.

Минахме под арката на император Август: най-старата все още съществуваща римска арка в света (от 27 г.пр.н.е). Видяхме кайт сърфисти, спешно пристигнали на плажа да се възползват от внезапния силен вятър. Разходихме се около притихнали яхтени пристанища. Изпихме по едно късо кафе в малко барче със стари снимки на Фелини на стената, а побелелият собственик гордо разказа как някога тук е идвал големия режисьор.

Прекрасно пътешествие за един ден.

Флоренция

Трудно е да избереш само един град за „най-красивия“ в Италия. Всъщност си взимам думите назад. Невъзможно е.

Едно е сигурно: Флоренция заслужено е в списъка с най-красивите и значими италиански градове. Дори без да се навлиза в детайли за приноса на местната фамилията Медичи към италианската култура, икономика и политика, е достатъчно да споменем Галилей, Макиавели и Микеланджело: само част от великите личности погребани в базиликата Santa Croce (Светият кръст). Из музеите, площадите и църквите на грaда са още Давид на Микеланджело, Вратите на рая на Гиберти, Персей с главата на медуза, купола на катедралата, проектиран от Брунелески и редица значими за културата произведения.

Катедралата Santa Maria del Fiore (Света Дева Мария със цветето) е произведение на изкуството. Намерете добър гид или начин да се насладите не само на красотата, но и на историята й, защото си заслужава (вижте този документален филм на BBC). Но много внимавайте: катедралата и разположения на няколко преки площад Piazza della Signoria са магнит за джебчии. Туристите, които захласнато снимат архитектурата и скулптурите наоколо (или се опитват да счупят личния си рекорд за най-много направени селфита) са идеалната мишена. Пазете си нещата и ако давате на непознати да ви снимат: нека не е точно на тези две места.

Ако обичате изобразителното изкуство, не пропускайте галерията Uffizi, но задължително си запазете билети предварително или отидете с гид във възможно най-ранен час: опашките са огромни и импровизирано посещение ще ви коства няколко часа чакане. Ако времето е хубаво, задължително след като обиколите предпочетените от вас музеи и галерии, отделете време за градините Боболи към двореца Пити (Palazzo Pitti). В най-високата им част освен Музей на порцелана, има и прекрасна гледка към Флоренция.

За да се насладите максимално на храната и виното, най-добре се разходете по уличките от тази страна на река Арно, от която е дворецът Пити. Цяла Флоренция е пълна с туристи, но най-голямата им концентрация е около катедралата, така че: колкото по-далече от нея сте, толкова по-голям е шансът да намерите хубави местни ресторанти. Ако ви се хапва на крак се отбийте до All’ Antico Vinaio (Стария винар): има причина тези хора да се редят на опашка по целия тротоар. Малкото магазинче продава местни деликатеси (сирена и колбаси), но също така прави и сандвичи и редовно печели награди за най-добра улична храна в Италия. Продуктите са пресни, от региона са и са прекрасни.

Пеша през Тоскана

Предварителното планиране спестява много време и нерви по време на всяко пътуването, но ако искате да отидете да гледате състезание на Муджело (една от най-известните писти в Италия) е добре да планирате особено внимателно къде ще отседнете и с какво ще пътувате.

Проверете внимателно адреса ако търсите места в Booking и AirBnB. Резултати, които изглеждат като нощувка до Муджело всъщност често не са около пистата Mugello, а в град Barberino di Mugello (на 20 километра разстояние). Пистата е извън градчето Scarperia e San Piero, което е различен град от San Piero a Sieve (който за допълнително объркване се намира в съседство). Така че, ако решите да ползвате регионален транспорт или дори GPS, внимвайте с имената.

Най-добрият начин за стигане до пистата е (ако обичате дълги пътувания с мотор) направо да тръгнете на мото-трип през Европа. Вторият най-добър начин (ако нямате местни приятели) е да наемете кола: особено изгоден вариант ако сте повече от трима души (за което обикновено искат плащане с кредитна карта).

Осъзнахме предимствата на колата под наем на по-късен етап, но тогава ни беше за първи път и естествено избрахме третия най-лош вариант: с обществен транспорт и пеша. По принцип това е чудесен начин да се видят повечето места в Италия, но не и Муджело. Планинският терен с много завои и разположението на малкия град San Piero a Sieve на хълм доста ограничава влаковите линии и честотата на автобусите в тази посока. Ние бяхме отседнали във Флоренция и лесно стигнахме с автобус до едно от близките на пистата градчета Borgo di San Lorenzo. Красивият пейзаж и хубавият климат на Тоскана ни подлъгаха и си казахме „Какво толкова! Вместо да чакаме час за прекачване с автобус, ще повървим пеша. Все пак 6 км е нищожно разстояние за хора, които са ходили на над 25-километров преход в Рила, нали така?“.  Ами не съвсем.

Първият километър извън Borgo di San Lorenzo беше прекрасен: слънце, тоскански хълмове и полета с удобно място за вървене. След това обаче постепенно остана само шосе с малка ивица трева отстрани и профучаващи автомобили. Въпреки че на картата има много полета и зеленина, за това сравнително малко разстояние реално няма удобен и безопасен пешеходен маршрут. Имаше и други ентусиасти като нас (група от поне 10тина души), посмяхме се, обърнахме го на майтап. Както винаги, когато сме заедно, си изкарахме добре, но по принцип и двамата със Стеф сме единодушни:  ако ходим пак до Муджело ще е или с мотор, или с кола.

Муджело и Moto GP

Самото Moto GP беше вълнуващо изживяване, защото се състезаваше Валентино Роси: италианец, който в родината си има статут на полу-божество (без преувеличение). Хората наистина много го обичат, а и той има дълга история на Муджело. Всяка трибуна изпадаше в еуфория, когато той наближи. Беше доста забавно да се слушат коментаторите, които отделяха около 40% от времето си да говорят за това, което се случва на пистата, 30% – да разказват кога за пръв път са видяли Роси и 30%- да крещят в еуфория ако изпревари някого.

За Стеф самото състезание, разбира се, беше по-интересно, но на мен ми достави удоволствие да гледам и да снимам състезателите. Шумът на двигателите и енергията на зрителите определено правят изживяването по-различно от това, което се вижда на малкия екран. Единственото доста неприятно нещо бяха огромните опашки за храна и тоалетна в паузите. Ако ходите на състезание задължително си вземете обяд: храната не е добра и се чака ужасно дълго. Носете си вода и задължително си сложете слънцезащитен крем: трудно ще намерите сянка на пистата. Макар че отидохме в началото на май, след цял ден на слънце приличахме на двойка ирландци заспали на пясъка в края на август месец…

На връщане имаше местни жители, които усетиха какво търсене има около спирките на автобусната гара и започнаха да предлагат услугите си като шофьори. Наблъскани с още двама непознати в малък фиат някакси стигнахме до гарата, откъдето се отправихме обратно към Флоренция.

Вечерта попаднахме случайно на малък уличен концерт отвъд реката. След това хапнахме в Osteria Santo Spirito домашна паста и заешка яхния с вино, от което само ние бяхме по-червени. На другия ден дори успях да видя най-добрата си приятелка от Еразъм, която пропътува 4 часа във всяка посока, само за да прекараме заедно няколко часа.

Не ми се тръгваше. Как да не обичаш това място? Независимо дали търсиш храна за тялото или душата, дали харесваш спорт или културни събития: можеш да намериш всичко в Италия.

Край.

Константина иска повече чуждестранни туристи да открият красотата на България и затова блогът й (с пътувания у нас и в чужбина) е на английски език. Можете да го прочетете тук Redhead Explorer или да следите за нови истории и снимки във Facebook и Instagram.

Надяваме се, че тази история от пътуването на Кконстантина за една седмица в Италия Ви е харесала и ще Ви бъде полезна при организирнаето на Вашето пътуване.

Прочетете и други интересни истории на пътешественици в секцията Истории.

TravelSmart.bg