Самотраки – един различен гръцки остров

о. Самотраки – един по-различен гръцки остров

В тази статия ще опишем едно 10-дневно пътуване до остров Самотраки, което определено остави следа в нас. Самотраки със сигурност не е от най-популярните гръцки острови макар и да се намира толкова близо до България. С два микроклимата, множество водопади, скалисти планински склонове достигащи височина до 1611 метра, разнообразни плажове, древногръцки селища и светилища, хиляди диви кози и малко, но много мили местни хора, Самотраки определено е едно различно и уникално за всеки пътешественик преживяване.

Посетени места:

о. Самотраки – Камариотиса, Хора, Лакома, Профитис Илиас, Пахиа Амос, Палеополи, Терма, Кипос

Период на пътуване:

Юни 2022 г.

---

Защо Самотраки?

Островът отдавна беше в нашето полезрение, въпреки оскъдната за него информация в интернет. Колкото и минимална да беше тя, образът който си създадохме беше за едно спокойно и девствено място с дива природа и разнообразни пейзажи, за които местните се грижат и живеят в синхрон. Самотраки е място с изключителна енергия, която се усеща много силно благодарение на малката човешка намеса на острова. Според митологията много гръцки богове са пътували до Самотраки, за да посетят местните светилища и да се „пречистят“ къпейки се под водопадите образувани от реките на острова.

---

Организация на пътуването до Самотраки

Въпреки че на картата острова изглежда малък, Самотраки всъщност е достатъчно голям, за да ви е необходим автомобил, ако желаете да го разгледате по-обстойно по време на престоя си там. Затова и взехме решението да пътуваме с кола, която да вземем с нас и на ферибота. Публичен транспорт на острова има (или поне така е обявено в сайтовете на местната администрация), но ние така и не видяхме автобус, който да се движи по редовна линия.

Фериботът между Александруполис и Самотраки

Фериботът се взима от Александруполис, а до там най-лесно се стига като се мине през ГКПП Маказа (за повечето начални точки в България). Предварително проверихме разписанието на ферибота в сайта на компанията, която оперира по този маршрут – Zante ferries. Часовете за тръгване са различни за отделните дни от седмицата, за това и внимателно планирайте пристигането си в Александруполис. Цената за двама възрастни и един автомобил беше около 90 Евро в посока. Да, 180 Евро в двете посоки звучи доста скъпо, но когато сте на острова за по-дълго време, цената определено си струва, още повече и при доста по-изгодните цени за настаняване и места за хранене. Пътуването трае около 2 часа и се пристига на пристанището в Камариотиса. Корабът е много добре оборудван с обширни закрити и открити пространства, както и ресторант на борда.

Tip: Ако нямате страх от птици, вземете си обикновен, нарязан хляб, с който да храните прелитащите чайки около кораба. Много е забавно как ловко грабват с клюна си филията хляб от ръката ви, дори и ако я хвърлите във въздуха.

Настаняване в Самотраки

Решихме да отседнем на общо три места по време на пътуването ни из Самотраки. Идеята ни беше да се потопим в местния живот колкото се може повече, затова и отсядахме в нещо като стаи за гости (местните ги наричат просто Rooms). Много местни хора строят своите домове на два етажа, като единия от тях е изцяло пригоден за отдаване под наем на стаи за гости. Най-често те са 3-4, всяка има свой санитарен възел, както и обща кухня с хладилник и всичко необходимо за готвене.

Местата, в които отседнахме на о. Самотраки:

Камариотиса (Kamariotissa) – Atzanou Rooms

Терма (Therma) – Akamatis Giorgos

Хора (Chora) – Guesthouse Axieros

Tip: В страницата Hotels and Places to stay in Samothraki в сайта на Skyscanner можете да проверите в кой сайт можете да резервирате избраната от вас стая в хотел най-изгодно (Това не винаги е Booking.com).

Предварително планиране

Предварително си направихме проучване относно местата, които желаем да посетим и маршрутите до тях. Разбира се, не трябва и да се прекалява с това, за да може да има и малко неизвестност и спонтанност в преживяването.

Почти винаги, когато планираме едно пътуване преглеждаме информацията и препоръките в TripAdvisor. Най-полезните страници за нас бяха Things to do in Samothraki (или която и дестинация да сте си избрали) и Restaurants in Samothraki, където бързо се ориентираме по оставените оценки и мнения за най-интересните места за посещение и най-добрите места за хранене в региона, в който сме отседнали.

---

Първите 4 дни – Камариотиса, Пахиа Амос, Профитис Илиас и Лаккома

След около 2 часа приятно пътуване с ферибот пристигнахме на пристанището в Камариотиса. Слизането и изкарването на автомобилите стана бързо и организирано. След това се отправихме директно към къщата за гости, която бяхме запазили.

Решихме да отседнем първите 4 дни в Камариотиса, тъй като искахме първо да обиколим южната част на острова, а това беше добра отправна точка. Също така много ни хареса атмосферата в Atzanou Rooms, както и наличието на необходимите удобства, за да свършим малко работа първите два дни (за които не си бяхме взели отпуск). Там ни посрещна Мария, майката на собственика, която беше много мила с нас. Една сутрин дори беше спуснала кошница с плодове от нейната тераса. Мария, както и много други гърци на възраст 50+ в региона на Александруполис, говори по-добър немски, от колкото английски език.

Решението да отседнем първоначално в Камариотиса беше много добро, тъй като всичко беше много наблизо с кола, а в същия момент имахме и достъп до няколко заведения и магазинчета.

Още първия ден решихме да пообиколим по крайбрежието в Камариотиса и да се запознаем малко повече с пейзажа и скоростта на живот на острова. Както и очаквахме, атмосферата беше много спокойна и бавна. Шегувахме се, че „тук животът тече на първа скорост“. След това седнахме да вечеряме в едно заведение, малко встрани от най-оживената част.

През следващите два дни имахме възможността да пътуваме само в следработно време като успяхме да посетим селцата Лаккома и Профитис Илиас. Те се намират по-нависоко с изглед на юг. Макар и много малки, прави впечатление колко добре поддържани са къщите и колко оживени са заведенията (някои от тях само с местни хора). Гледките също са много красиви.

Профитис Илиас е известно място за приготвяне на ярешко месо във фурна. Ние се отбихме в едно от местните семейни заведения, които го приготвят най-добре, макар и да не се престрашихме да го опитаме. 🙂 Гледката определено си заслужаваше.

За последният ни ден в южната част на острова имахме амбициозна програма. Преди обяд се отправихме към плажа Пахиа Амос (Pachia Ammos). Това бе и единственият плаж на острова, който отговаряше на традиционната представата за плаж с широката си пясъчна ивица. След като прекарахме сутринта там се отправихме към ресторант наблизо, който ни бяха препоръчали за обяд.

Програмата за следобед беше по-активна – разходка до църквата Панагия Кримниотиса (Panagia Krimniotissa), която сякаш е кацнала върху скалите извисяващи се над плажа Пахиа Амос. Преходът беше около 45 мин, като ходенето е с постоянен, но лесно проходим наклон. Навсякъде по пътя срещахме диви кози, които само наблюдаваха как минаваме или пък дори не ни обръщаха внимание. Колкото повече се изкачвахме, толкова по-красиви ставаха гледките.

След известно време, вече бяхме в подножието на църквата. От последните метри на пътеката гледката става много интересна с църквата кацнала на висока скала, на фона на морето.

Най-накрая вече бяхме горе! Успяхме да хванем и „златния час“, за да се насладим още повече на великолепието, което се откри пред нас. Останахме там повече от половин час, за да успеем да се потопим в спокойствието и хармонията, които царяха около нас.

Навръщане имахме и компанията на стадо овце, които слушаха овчаря си и се движеха с доста добро темпо и дори не успяха да ни забавят.

Ден 5-и – Хора (Chora) – столицата на Самотраки

По пътя ни към северната част на острова решихме да прекараме един ден и в Хора (Chora) – градчето столица на Самотраки. То определено се различава много от останалите населени места на острова. Градчето е много старо, има и крепост от времето на генуезците (15 в.), а къщите са изцяло в един архитектурен стил. По стръмните и тесни улички на Хора човек попада на много къщи отрупани с цветя, малки магазинчета и площадчета с кафенета и ресторантчета. Ако сте решили да си купите и нещо за спомен от Самотраки, било то сувенир или местен хранителен продукт, определено това е мястото.

Впечатление правят всички продукти направени от коза или тениски и чанти с коза върху тях.

Отседнахме в Guesthouse Axieros за една нощувка, за да усетим и вечерната атмосфера на градчето. Както и предполагахме, спокойната атмосфера и малките ресторантчета създаваха много романтична среда.

Последните 5 дни – Терма, много водопади и преходи, плаж Кипос, Палеополи

След като се събудихме в Хора и напуснахме къщата за гости, веднага се отправихме към колата, за да потеглим към Терма и северната част на острова. Нямахме търпение, тъй като това беше и региона на острова, който най-много желаехме да посетим. Климатът в северната част на острова коренно се различава от южната. Докато на юг пейзажа е по-скоро скалист и сух с рядка и ниска растителност, то на север теренът е изцяло покрит от буйни гори с чинари, дъбове и кедри през които се стичат три реки, всяка от които образуваща поне 2-3 разкошни водопада и вирове (местните ги наричат ватри).

Пристигнахме в Терма и веднага се настанихме в Akamatis Giorgos. Гиoргос, съпругата му и двамата им синове са построили страхотен дом, в който посрещат и гости в стаите на втория етаж. Всяка стая си има своя баня с тоалетна и голяма тераса към двора на имението. В общото пространство има и кухничка, която ползвахме най-вече за закуска и един път за вечеря. В градината имаше много овошки, като Гиоргос ни приканваше постоянно да си берем от тях. Редовно почистваха стаята и ни оставяха изненади като домашен мед. Чувствахме се много добре при тях.

Терма

Терма се намира на около километър нагоре от брега. Името на селцето идва от термалните извори, които има в и около него. Някои от тях са устроени като басейни и всеки може да ги ползва свободно. Атмосферата в селото е малко по-свободна и дори хипи, като има и няколко ресторантчета, магазинчета и барче в центъра, както и вечерен базар.

Няколко пъти се разходихме и до плажа на Терма, където има и малко пристанище, от което гледката към залеза е великолепна. На плажа има и бар, където може да се прекара и малко повече време с освежаващи напитки, докато сте на плажа.

Водопади около Терма

Парадисос

За водопадите Парадисос се тръгва директно пеш от Терма. След около 15-минутна разходка през гора пълна с чинари се стига до първия вир. Мястото е много сенчесто и приятно през горещите дни.

Григориакис (Гриас)

До водопада Григориакис се стига най-лесно като се тръгне с кола, която се паркира до Ресторант Ксеня (Xenia), където спряхме и продължихме пеша. Разбира се, може да се стигне до там и пеш, това зависи и къде точно се намира настаняването ви. Разходката през гората до първия и втория водопад също не е дълга. Водопадът Гриас определено бе по-подходящо място за целодневен излет, тъй като мястото е много по-обширно и имаше множество плоски, гладки камъни, върху които човек може да се настани. Гриас много ни хареса и го посетихме и втори път с други туристи, които също бяха отседнали в същата къща за гости.

Фониас

Трите водопада по поречието на река Фониас са най-впечатляващите. До тях се стига и по-трудно. Необходимо е да се тръгне с кола от Терма в посока изток по крайбрежния път. В Google maps е отбелязано и мястото, където се отбива, за да се спрат колите. От там се тръгва по една сравнително дълга пътека успоредна на течението на реката. Преходът до първия водопад не е труден, макар и по-дълъг.

Вторият водопад се намира на около 30 мин по-нагоре. Тук вече теренът става доста по-стръмен и трябва много да се внимава. Разбира се, след като се стигне до водопада, човек веднага разбира, че си е струвало усилието. Тук вече хората са много по-малко и шума от падащата вода се чува повече.

За да се стигне до третия водопад се продължава още нагоре. Ние за съжаление не успяхме да стигнем до него, но всеки, който е бил там казва, че е великолепен и си струва.

Къмпинг в Терма

На няколко километра източно от Терма, на самото крайбрежие се намират двата къмпинга. Единият, който посетихме е общински. Направи ни много добро впечатление колко добре е поддържан. За наша голяма изненада се оказа,че е и безплатен. По този начин общината решава проблема с туристи, които къмпингуват диво по цялото крайбрежие. Високите корони на дърветата образуваха плътна сянка и предаваха много въздух и пространство из целия къмпинг. Някои хора си бяха обособили и свои кътове на самия плаж. Атмосферата много ни хареса и бихме отседнали на палатки там следващия път.

Плаж Кипос

Най-отдалеченият и странен плаж на острова е Кипос. Той се намира на източното крайбрежие на острова и до него свършва пътя. Пейзажът е сюрреалистичен като всичко наоколо е вода и скали. Ветровете са силни, но повечето плажуващи намират завет около високите скали. Определено плажът е много по-различен от стандартен плаж и точно за това ни хареса.

Tip: При посещение на Кипос е добре да си изключите мобилните данни на телефона, тъй като там лесно се прихваща сигнал от турски мобилни оператори.

На връщане се отбихме през едно много препоръчвано заведение високо в планината – Таверна Каридиес. Въпреки, че се чакаше малко повече, тъй като беше уикенд, храната много ни хареса.

Палеополи

След като напуснахме Терма, решихме да се спрем на няколко места по пътя до пристанището в Камариотиса. Първо се отбихме до Палеополи, за да разгледаме останиките от древния град и музея, който се изградили в непосредствена близост. Това е и мястото, където разбираш колко важен е бил острова в античността. Градът, който се е намирал там е бил с внушаващо големи размери, а културата, която се е развивала в него е била на много високо ниво за времето си. Както вероятно знаете, статуята на богинята Нике, която можете да видите в Лувъра, е била точно на о. Самотраки.

След като обиколихме обстойно античния град под жаркото слънце, беше дошло време за обяд и се отправихме към едно крайбрежно заведение, което ни беше направило впечатление преди няколко дни. То се казва Василикос и предлага много приятна атмосфера на самия бряг на морето.

Накрая се отправихме към Камариотиса, където и се качихме на ферибота обратно за Александруполис.

Плавайки обратно към континентална Гърция, отдалечавайки се от острова си мислихме за всички приятно моменти, които имахме там. С големи усмивки и заредени с положителна енергия бяхме сигурни, че един ден ще се върнем отново.

…

Прочетете и други интересни истории на пътешественици в секцията Истории.