о. Самотраки – един по-различен гръцки остров
В тази статия ще опишем едно 10-дневно пътуване до остров Самотраки, което определено остави следа в нас. Самотраки със сигурност не е от най-популярните гръцки острови макар и да се намира толкова близо до България. С два микроклимата, множество водопади, скалисти планински склонове достигащи височина до 1611 метра, разнообразни плажове, древногръцки селища и светилища, хиляди диви кози и малко, но много мили местни хора, Самотраки определено е едно различно и уникално за всеки пътешественик преживяване.
Посетени места:
о. Самотраки – Камариотиса, Хора, Лакома, Профитис Илиас, Пахиа Амос, Палеополи, Терма, Кипос
Период на пътуване:
Юни 2022 г.
Защо Самотраки?
Островът отдавна беше в нашето полезрение, въпреки оскъдната за него информация в интернет. Колкото и минимална да беше тя, образът който си създадохме беше за едно спокойно и девствено място с дива природа и разнообразни пейзажи, за които местните се грижат и живеят в синхрон. Самотраки е място с изключителна енергия, която се усеща много силно благодарение на малката човешка намеса на острова. Според митологията много гръцки богове са пътували до Самотраки, за да посетят местните светилища и да се “пречистят” къпейки се под водопадите образувани от реките на острова.
Организация на пътуването до Самотраки
Въпреки че на картата острова изглежда малък, Самотраки всъщност е достатъчно голям, за да ви е необходим автомобил, ако желаете да го разгледате по-обстойно по време на престоя си там. Затова и взехме решението да пътуваме с кола, която да вземем с нас и на ферибота. Публичен транспорт на острова има (или поне така е обявено в сайтовете на местната администрация), но ние така и не видяхме автобус, който да се движи по редовна линия.
Фериботът между Александруполис и Самотраки
Фериботът се взима от Александруполис, а до там най-лесно се стига като се мине през ГКПП Маказа (за повечето начални точки в България). Предварително проверихме разписанието на ферибота в сайта на компанията, която оперира по този маршрут – Zante ferries. Часовете за тръгване са различни за отделните дни от седмицата, за това и внимателно планирайте пристигането си в Александруполис. Цената за двама възрастни и един автомобил беше около 90 Евро в посока. Да, 180 Евро в двете посоки звучи доста скъпо, но когато сте на острова за по-дълго време, цената определено си струва, още повече и при доста по-изгодните цени за настаняване и места за хранене. Пътуването трае около 2 часа и се пристига на пристанището в Камариотиса. Корабът е много добре оборудван с обширни закрити и открити пространства, както и ресторант на борда.

Наближавайки о. Самотраки с ферибота
Tip: Ако нямате страх от птици, вземете си обикновен, нарязан хляб, с който да храните прелитащите чайки около кораба. Много е забавно как ловко грабват с клюна си филията хляб от ръката ви, дори и ако я хвърлите във въздуха.
Настаняване в Самотраки
Решихме да отседнем на общо три места по време на пътуването ни из Самотраки. Идеята ни беше да се потопим в местния живот колкото се може повече, затова и отсядахме в нещо като стаи за гости (местните ги наричат просто Rooms). Много местни хора строят своите домове на два етажа, като единия от тях е изцяло пригоден за отдаване под наем на стаи за гости. Най-често те са 3-4, всяка има свой санитарен възел, както и обща кухня с хладилник и всичко необходимо за готвене.
Местата, в които отседнахме на о. Самотраки:
Камариотиса (Kamariotissa) – Atzanou Rooms
Терма (Therma) – Akamatis Giorgos
Хора (Chora) – Guesthouse Axieros
Tip: В страницата Hotels and Places to stay in Samothraki в сайта на TripAdvisor можете да проверите в кой сайт можете да резервирате избраната от вас стая в хотел най-изгодно (Това не винаги е Booking.com).
Предварително планиране
Предварително си направихме проучване относно местата, които желаем да посетим и маршрутите до тях. Разбира се, не трябва и да се прекалява с това, за да може да има и малко неизвестност и спонтанност в преживяването.
Почти винаги, когато планираме едно пътуване преглеждаме информацията и препоръките в TripAdvisor. Най-полезните страници за нас бяха Things to do in Samothraki (или която и дестинация да сте си избрали) и Restaurants in Samothraki, където бързо се ориентираме по оставените оценки и мнения за най-интересните места за посещение и най-добрите места за хранене в региона, в който сме отседнали.
Първите 4 дни – Камариотиса, Пахиа Амос, Профитис Илиас и Лаккома
След около 2 часа приятно пътуване с ферибот пристигнахме на пристанището в Камариотиса. Слизането и изкарването на автомобилите стана бързо и организирано. След това се отправихме директно към къщата за гости, която бяхме запазили.
Решихме да отседнем първите 4 дни в Камариотиса, тъй като искахме първо да обиколим южната част на острова, а това беше добра отправна точка. Също така много ни хареса атмосферата в Atzanou Rooms, както и наличието на необходимите удобства, за да свършим малко работа първите два дни (за които не си бяхме взели отпуск). Там ни посрещна Мария, майката на собственика, която беше много мила с нас. Една сутрин дори беше спуснала кошница с плодове от нейната тераса. Мария, както и много други гърци на възраст 50+ в региона на Александруполис, говори по-добър немски, от колкото английски език.
Решението да отседнем първоначално в Камариотиса беше много добро, тъй като всичко беше много наблизо с кола, а в същия момент имахме и достъп до няколко заведения и магазинчета.
Още първия ден решихме да пообиколим по крайбрежието в Камариотиса и да се запознаем малко повече с пейзажа и скоростта на живот на острова. Както и очаквахме, атмосферата беше много спокойна и бавна. Шегувахме се, че “тук животът тече на първа скорост”. След това седнахме да вечеряме в едно заведение, малко встрани от най-оживената част.

Първи залез в самотраки
През следващите два дни имахме възможността да пътуваме само в следработно време като успяхме да посетим селцата Лаккома и Профитис Илиас. Те се намират по-нависоко с изглед на юг. Макар и много малки, прави впечатление колко добре поддържани са къщите и колко оживени са заведенията (някои от тях само с местни хора). Гледките също са много красиви.
Профитис Илиас е известно място за приготвяне на ярешко месо във фурна. Ние се отбихме в едно от местните семейни заведения, които го приготвят най-добре, макар и да не се престрашихме да го опитаме. 🙂 Гледката определено си заслужаваше.

По пътя към Профитис Илиас
За последният ни ден в южната част на острова имахме амбициозна програма. Преди обяд се отправихме към плажа Пахиа Амос (Pachia Ammos). Това бе и единственият плаж на острова, който отговаряше на традиционната представата за плаж с широката си пясъчна ивица. След като прекарахме сутринта там се отправихме към ресторант наблизо, който ни бяха препоръчали за обяд.
Програмата за следобед беше по-активна – разходка до църквата Панагия Кримниотиса (Panagia Krimniotissa), която сякаш е кацнала върху скалите извисяващи се над плажа Пахиа Амос. Преходът беше около 45 мин, като ходенето е с постоянен, но лесно проходим наклон. Навсякъде по пътя срещахме диви кози, които само наблюдаваха как минаваме или пък дори не ни обръщаха внимание. Колкото повече се изкачвахме, толкова по-красиви ставаха гледките.

Църквата се вижда горе вляво

О. Лимнос се вижда на хоризонта
След известно време, вече бяхме в подножието на църквата. От последните метри на пътеката гледката става много интересна с църквата кацнала на висока скала, на фона на морето.

На входа на църквата ни очакваше и портиера.
Най-накрая вече бяхме горе! Успяхме да хванем и “златния час”, за да се насладим още повече на великолепието, което се откри пред нас. Останахме там повече от половин час, за да успеем да се потопим в спокойствието и хармонията, които царяха около нас.
Навръщане имахме и компанията на стадо овце, които слушаха овчаря си и се движеха с доста добро темпо и дори не успяха да ни забавят.
Ден 5-и – Хора (Chora) – столицата на Самотраки
По пътя ни към северната част на острова решихме да прекараме един ден и в Хора (Chora) – градчето столица на Самотраки. То определено се различава много от останалите населени места на острова. Градчето е много старо, има и крепост от времето на генуезците (15 в.), а къщите са изцяло в един архитектурен стил. По стръмните и тесни улички на Хора човек попада на много къщи отрупани с цветя, малки магазинчета и площадчета с кафенета и ресторантчета. Ако сте решили да си купите и нещо за спомен от Самотраки, било то сувенир или местен хранителен продукт, определено това е мястото.
Впечатление правят всички продукти направени от коза или тениски и чанти с коза върху тях.
Отседнахме в Guesthouse Axieros за една нощувка, за да усетим и вечерната атмосфера на градчето. Както и предполагахме, спокойната атмосфера и малките ресторантчета създаваха много романтична среда.

Гледката от Axieros
Последните 5 дни – Терма, много водопади и преходи, плаж Кипос, Палеополи
След като се събудихме в Хора и напуснахме къщата за гости, веднага се отправихме към колата, за да потеглим към Терма и северната част на острова. Нямахме търпение, тъй като това беше и региона на острова, който най-много желаехме да посетим. Климатът в северната част на острова коренно се различава от южната. Докато на юг пейзажа е по-скоро скалист и сух с рядка и ниска растителност, то на север теренът е изцяло покрит от буйни гори с чинари, дъбове и кедри през които се стичат три реки, всяка от които образуваща поне 2-3 разкошни водопада и вирове (местните ги наричат ватри).
Пристигнахме в Терма и веднага се настанихме в Akamatis Giorgos. Гиoргос, съпругата му и двамата им синове са построили страхотен дом, в който посрещат и гости в стаите на втория етаж. Всяка стая си има своя баня с тоалетна и голяма тераса към двора на имението. В общото пространство има и кухничка, която ползвахме най-вече за закуска и един път за вечеря. В градината имаше много овошки, като Гиоргос ни приканваше постоянно да си берем от тях. Редовно почистваха стаята и ни оставяха изненади като домашен мед. Чувствахме се много добре при тях.
Терма
Терма се намира на около километър нагоре от брега. Името на селцето идва от термалните извори, които има в и около него. Някои от тях са устроени като басейни и всеки може да ги ползва свободно. Атмосферата в селото е малко по-свободна и дори хипи, като има и няколко ресторантчета, магазинчета и барче в центъра, както и вечерен базар.
Няколко пъти се разходихме и до плажа на Терма, където има и малко пристанище, от което гледката към залеза е великолепна. На плажа има и бар, където може да се прекара и малко повече време с освежаващи напитки, докато сте на плажа.