Пътешествие до Австралия и Нова Зеландия
Това е разказ на нашия приятел Вилислав за неговото пътешествие до Австралия и Нова Зеландия. Прочетете повече за местата, които е посетил, ситуациите, в които е попаднал и съветите му към всички, които планират пътуване до тези места в Австралия и Нова Зеландия. Приятно четене! 🙂
Авторът за себе си:
Здравейте! Казвам се Вилислав и съм изцяло посветен на пътешествията и покоряването на нови и непознати за мен дестинации. Определям себе си като номад, и неслучайно така кръстих и своя блог – balkannomad.com заради неистовия порив в мен да обиколя света и да посетя всяко едно забутано кътче на планетата, да опитам най-вкусната и екзотична кухня и да пия от най-сладкото вино в най-далечната точка на света. Искам да живея по малко във всяка страна, да опозная поне малко от културата и езика й, да усетя атмосферата й и да създам нови приятели, а не просто да премина през поредната дестинация в списъка си.
Казват, че светът е книга, и който не пътува, прочита само първата страница от нея, и за съжаление е така. Всички култури са толкова различни и самият ти би могъл да научиш страшно много без дори да си го поставяш за цел, би могъл да израснеш поне малко, да промениш мирогледа си и погледа си над нещата само за уикенд, прекаран на ново място сред тълпи от хора, идващи от всички кътчета на света. Разбира се, това не изключва и по-непопулярните и малкопосещавани дестинации от списъка ми.
Период на пътуване:
Януари 2020
Посетени места:
Сидни и Мелбърн, Австралия , и Окланд, Нова Зеландия
Защо реши да посетиш Австралия и Нова Зеландия?
Австралия и Нова Зеландия винаги са били привлекателни дестинации за мен. Дори бих казал, че бяха на челно място в списъка ми. Дори след като прекарах почти две седмици там, има още много места, които искам да видя там и със сигурност ще се върна отново.
Беше средата на януари – разгара на лятото в Австралия. Още с пристигането ми на летището, забелязах гъстия дим обхващащ целия град. Небето беше сиво. Това беше вследствие на големите пожари, с които Австралия се бори няколко седмици. Не очаквах такова посрещане. Беше стряскащо, имайки предвид че в южния континент въздуха е невероятно чист, а небето безкрайно синьо като на картинка. За огромно съжаление пътуването ми съвпадна с такова голямо бедствие и трябваше да променям плановете и програмата си в движение, но определено мога да кажа, че беше невероятно въпреки всичко.
От Австралийското си пътуване искам да наблегна на едно наистина спиращо дъха място – Дванадесетте апостоли. Планирахме да останем в Мелбърн няколко дни, но въздуха беше непоносим. От хотела ни посъветваха да не излизаме навън, или ако сме решили да се разходим, да отидем на юг от Мелбърн по Great Ocean Road, където имаше много плажове и малки градчета. Явно въздухът там беше значително по-чист, както и в последствие се оказа.
Станахме рано сутринта и веднага се отправихме към централната част на Мелбърн, за да си наемем кола. Обикаляхме от офис на офис, но никъде нямаше коли, свободни за същия ден. Вече почти се бяхме отказали и бяхме решили да се върнем в хотела, когато с Луиза забелязахме огромен надпис Rent a car на един забутан ъгъл. Пресякохме улицата и влязохме на паркинга. Беше пълно с коли за отдаване под наем. Рай. Извадихме огромен късмет. Директно влязохме в офиса и избрахме кола. В Австралия наемането на кола не е толкова сложно като в Нова Зеландия. Момичето оформи набързо документите на колата и ни даде ключовете за нашата малка бяла Тойота Ярис. И така нашето австралийско малко приключение започна. Щяхме да изминем точно 264 км до крайната ни точка – местността “Дванадесетте апостоли”, намираща се в парка Порт Кембъл.
На тръгване от Мелбърн разполагахме само с пътна карта и две бутилки минерална вода. Следвахме табелите докато излезем от града, а след карахме само по магистралата Great Ocean Road към първата ни спирка – плажът в Torquay (почти 100 км южно от Мелбърн). Гледките по време на цялото пътуване бяха невероятни. Австралийската природа наистина е безумно красива, и си личи как самите австралийци имат изградена култура да пазят и да поддържат, това което имат. Внимавайте по пътя, защото на много места може да изскочи някое кенгуру измежду дърветата и да ви изплаши. Има доста знаци, напомнящи да се внимава с дивите животни.
След като успяхме да си направим импровизирана закуска на плажа в малкото австралийско градче с мокачино и протеинов шейк, се разходихме по плажната ивица. Макар че беше лято, водите на океана бяха ледени. Напълно немислимо беше да плуваме. Единствените хора във водата бяха няколко сърфисти. Да, тази част на Големия Австралийски залив е популярна дестинация за местните сърфисти. Очакваха ни още близо три часа път, докато стигнем до “Дванадесетте апостоли”, за това решихме да не се мотаем толкова, и тръгнахме директно към крайната ни точка. Имахме още набелязани спирки като малкото градче Лорна, Кенет Ривър, Аполо Бей и националния парк Great Otway, но решихме че на връщане ще спрем, на местата за които ни е останало време. По-важна беше крайната ни цел.
Какво представляват “Дванадесетте апостоли”?
Накратко – скали. Дългият отговор – огромни варовикови скали, издигащи се на южните австралийски брегове, в щата Виктория. На места достигат височина 70 метра и са доста древни, имайки предвид факта, че са се формирали преди около 20 милиона години. Въпреки, че все още са наричани „Дванадесетте апостоли“, днес само осем се издигат гордо като стражи на скалистите брегове. Останалите са унищожени от времето и силните вълни на океана, които се разбиват в тях.
Дванадесетте апостоли е едно от тези кътчета, които някак си успяват да са много по-впечатляващи на живо, отколкото на снимка. И може би тук трябва да вметна, че на снимка изглеждат не по-малко красиви и величествени.
Как да стигнем до там?
Най-леснодостъпния начин е тръгвайки от Мелбърн. Пътуването е изпълнено с много красиви пейзажи, но също така е и много дълго – между 4 и 5 часа. Връщането обратно може да стане и за 3,5 часа по по-кратки маршрут Princes Highway.
Възможно е да разгледате цялата местност за един ден, макар и да е доста изморително. Също така може да си резервирате и организирана екскурзия от Мелбърн, но както знаете аз не съм фен на груповите пътувания. Предпочитам да спрем където и когато поискаме, и да се бавим колкото ние решим, било то за снимки, кратка разходка или просто да хапнем някъде.
Най-подходящото време, в което да посетите местността
“Дванадесетте апостоли” придобива все по-голяма популярност с всяка изминала година, донякъде и с помощта на Instagram, а и защото е въпрос на време още някоя от варовиковите скали да стане жертва на времето и да се разпадне във водите на океана. Това означава, че е доста трудно да улучите време от годината, когато гледката ще е само на ваше разположение, независимо от сезона и метеорологичните условия. Шанса ви е да се събудите наистина рано и да сте там малко преди изгрев, за да си направите перфектните снимки. Разбира се, ще има още някой друг ранобуден турист, но поне туристическите автобуси с огромните групи още няма да са пристигнали.
Въпреки това, бих ви препоръчал да посетите „апостолите“ по залез, както направихме ние с Луиза. Гледките са прекрасни, заради огрятото в различни нюанси на оранжево и червено, небе. Също така, е добра идея преди залез да се отбиете в най-близкото градче – Порт Кембъл и да си вземете пица за из път. Имайте предвид, че това е много малък град, и както в останалите градчета по Great Ocean Road, всички ресторанти, бензиностанции и магазини затварят след залез. Не оставайте без храна!
Как си организирахте пътуването?
Повече от година живея вече живея в Дубай, така че това е началната точка за повечето ми пътувания, включително и това. От Дубай до Мелбърн летях с директен полет на Емирейтс, с които пътуването винаги е удоволствие за мен. Билетите резервирахме директно от сайта на авиокомпанията няколко месеца преди това. Прави ми впечатление, че в България не е толкова популярна, въпреки супер удобните трансфери, които могат да се направят в Дубай до почти всяка точка на света.
В Австралия наехме кола и се движехме с нея през целия си престой там. Между Мелбърн и Сидни летяхме с Virgin Australia – една от най-големите опериращи компании в Австралия. От Сидни до Окланд отново използвахме Virgin Australia. За щастие успях да попадна на много добра оферта в последния момент, иначе билетите между двата града са между 600 и 700 австралийски долара. В Нова Зеландия, разбира се, отново наехме кола, защото там целта ни беше да посетим околностите около Окланд – Матамата и Хобитон.
По време на цялото пътуване бяхме отседнали в хотели. По принцип предпочитам Airbnb, но тъй като бяхме малко повече хора и трябваше да наемем два апартамента, за наше удобство решихме да се спрем на варианта за хотел. А и закуската в австралийските хотели е наистина си заслужава. Там всички продукти са био и се залага изключително много на качеството. Между другото австралийците имат различни контакти от тези в Европа, и удобството на хотелите е че могат да ви предоставят всичко. Не ви препоръчвам да наемате кола от хотела си, защото цените са много по-високи и това според мен трябва да бъде последният ви вариант.
Преди всяко пътуване чета много за избраната от мен дестинация, особено за по-непознатите места каквито бяха Австралия и Нова Зеландия. Разбира се, преди да тръгнем направих своето проучване и изчетох всичко възможно в TripAdvisor – атракции, ресторанти, места за разходка, клубове, препоръки от чуждестранни и местни (австралийски) пътешественици. Общо взето тръгнах с огромен списък и програма, но както вече ви споделих, трябваше да я прекрояваме в движение.
Видео от пътуването до Дванадесетте апосотла:
По следите на Хобит в Нова Зеландия
Пристигнах в Окланд седмица след това. Времето не беше най-подходящо за разходки, но пък с приятелите ми много искахме да посетим това място и някакъв си дъжд нямаше да ни попречи да го направим. Вечерта преди пътуването си резервирахме билети онлайн през официалния сайт на атракцията, но за съжаление не успяхме да намерим кола под наем толкова късно и го оставихме за сутринта.
Преди толкова мразех да ставам рано, но благодарение номадския ми начин на живот вече мога да заспя по всяко време на денонощието, както и да стана в часове, когато обикновено се прибирах от дискотека. Денят ни започна още на зазоряване. След като закусихме, и петимата отворихме Google и започнахме да търсим коли под наем в близост до хотела ни. За щастие имаше няколко отворени и се отправихме към това, което изглеждаше най-надеждно. Не знам кой тръгва да пътува без шофьорска книжка, но от петима ни само аз се оказах с такава.
Влязохме в офиса, избрахме кола и в момента, в който трябваше да платим и дадох книжката си, за да оправят документите, всъщност се оказа че не може да наемем кола, защото шофьорските книжки трябва да са изцяло на английски. Не можех да повярвам, защото до сега бях наемал кола на доста места и то без никакви драми. Опитахме се да убедим момичето от офиса, дори пробвахме да я подкупим, но уви… не стана. Както и да е! Наоколо имаше още няколко офиса и се отправихме към следващия. Познайте какво? В нито едно от местата за отдаване на коли под наем не искаха да приемат шофьорската ми книжка. Искаха да направя превод, което щеше да отнеме няколко часа и щяхме да изпуснем резервацията си. Все пак Матамата беше на близо 3 часа от Окланд, а искахме да посетим и други места. Останахме разочаровани.
Вече почти изгубили надежда, тръгнахме към автогарата, за да видим дали няма някакви автобуси до там. В далечината, малко преди да завием към централната автогара, видях друг Rent a car и казахме на шофьора на таксито да отбие в страни. Слязохме и се затичахме към мястото. Нека ви напомня, че валеше и дъждът се усилваше все повече. Но разбира се, нищо не можеше да ни сломи – нито природните стихии, нито новозеландското законодателство. И петимата връхлетяхме право в офиса, целите мокри, заливащи се от смях. Посрещна ни много приятен индиец на име Радж. Докато останалите момчета избираха кола, аз започнах да си говоря с Радж и да го разпитвам от къде е и от колко време живее в Окланд. Подадох му шофьорската си книжка и продължавах да си говоря с него, с едничката цел да го забаламосам и да не забележи, че шофьорската ми книжка е почти само на български. Може би само имената и националността ми бяха на английски. Колкото и невероятно да ви се струва, а и на нас също, номерът мина. Радж изобщо не се усети, а може би и не беше толкова наясно с местните закони, но факт е, че десет минути по-късно вече бяхме в колата и се отправихме към изхода на града. Не мисля, че е нужно да подчертавам колко добри комуникативни способности имам и колко бързо се сближавам с хората.
В Нова Зеландия движението е обърнато, по същия начин както във Великобритания и Австралия, и ако трябва да бъда честен, беше страшно объркващо за мен. След като излязохме от града и вече шофирахме по магистралата от близо час и след няколко на косъм избегнати инциденти от моя страна, реших че е по-добра идея друг да шофира и връчих ключовете на едно от момчетата – Луиз. Бразилецът с удоволствие зае шофьорското място и запали колата. Вече се чувствах по-спокоен и можех да се насладя на красивите гледки, покрай които минавахме. Не знам, дали споменах, но Нова Зеландия е една от най-красивите и зелени страни, в които съм бил. Толкова чисто и поддържано, а въздухът навсякъде мирише толкова различно – неописуемо е. Имаш чувството, че си на зелено поле, покрито с роса и в радиус от стотици километри няма нищо друго, освен теб и природата.
Сгушена в идилична и спокойна местност, в огромна овцеферма близо до градчето Матамата, се намира снимачната площадка на световноизвестния филм „Хобит“. Малкото градче, привлича стотици хиляди туристи годишно, идващи от близо и далеч да се насладят на приказно красивото селце Хобитон от романите на Толкин „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“. 
Пристигнахме на снимачната площадка. Беше като приказка. Цели 44 малки къщички, разположени по хълмовете на местността, а в далечината се намираше малко езеро и кръчмата „Зеленият дракон“, също част от филма, където реално може да седнете и да изпиете една безалкохолна джинджифилова бира. Всяка от 44-те къщи в селцето, носи своята характерност. Невероятно е как всички са изпипани до най-малкия детайл и нищо не липсва. Има малка пекарна, магазинче за сирене, а на много места и простири покрити с дрехи на малките хобити. Цялото преживяване трае около 2 часа и приключва в „Зеления дракон“.
Край
.
Вилислав е травел блогър. Можете да следите пътуванията и директно блога му или на Facebook страницата на блога.
Блог: https://balkannomad.com/
Facebook: https://www.facebook.com/VilislavMusic
Instragram: @vi1islav
Надяваме се, че с това интервю с Вилислав “Пътешествие до Австралия и Нова Зеландия” ще помогнем на повече хора, които планират пътуване до Австралия и Нова Зеландия да си организрат пътешествието по-най-добрия начин.
Вижте повече пътеписи и интервюта с пътешественици в раздел Истории.
TravelSmart.bg
Оставете коментар