Островите Гили и Убуд
След вълнуващите 8 дни с групата, в които обиколихме Бали, Националния парк Комодо и Южен Ломбок дойде момента, в който трябваше да продължа пътуването си самостоятелно. Знаех още от самото начало, че всичко ще бъде много по-различно, когато съм сам и бях готов за всякакъв тип изживявания. Местата, които си бях набелязал бяха островите Гили и Убуд, както и еднодневен престой в Семиняк.
3 Дни на островите Гили
След бърза закуска и опаковане на багажа заедно с двама други гости на хотела се качихме на предварително организирана кола с шофьор, която трябваше да ни закара до градчето Паменанг (Pamenang). Oт там можехме лесно и бързо да се прехвърлим с лодка до Гили Трауанган (или Гили Ти за по-кратко), който е най-големия и оживен остров от трите острова Гили.
Цената на трансфера беше около 400 000 Индонезийска Рупия (или околото 50 лв) за цялата кола.
Съвет
Когато се взема кола под наем в Индонезия, цената която Ви се дава по принцип включва и шофьор за определения период и дестинация.
След като стигнахме на пристанището, много бързо намерихме малка лодка, която да ни закара и до Гили Ти. И така след 15 мин. във водата, ние вече бяхме на брега на Гили Трауанган.
Няколко думи за островите Гили – те са три на брой – Гили Трауанган, Гили Мено и Гили Еър (Gili Trawangan, Gili Meno и GIli Air). И трите острова са малки, човек може да ги обиколи пеша и на трите острова моторните превозни средства са забранени. Гили Трауанган е най-големия и най-оживения от трите. Там има голям брой, хотели, резорти, хостели, апартаменти под наем, както и заведения, барове, ресторанти, туристически агенции за всякакъв тип дейности и тн. Местното население е мюсюлманско (от Ломбок) и говорят много добър английски. Гили Мено е най-спокойния остров и се препоръчва най-вече за почивки тип “меден месец”. Гили Еър е по-скоро “хипи” острова, който комбинира спокойствието на Гили и все пак има няколко барчета, които напомнят на Гили Ти.
Планът ми беше да остана 3 дни на Гили Ти, като единия ден да го прекарам на лодка, която обикаля до няколко добри места за гмуркане с шнорхели и спира на островите Гили Мено и Гили Еър.
Също така, реших и да разнообразя нещата и с настаняването, като първата нощувка прекарах в хостела My Mate’s Place – а втората и третата в апартаментче запазено чрез Airbnb.
И двете места се намират на източния бряг на острова, на който е и пристанището, основната комерсиална улица и по-хубавите плажове на острова. (Вижте снимки по-долу)
Съвет
Колкото и странно да звучи, точно плажът където е пристанището, има най-много хора и всякакви заведения и агенции, е и най-красивия плаж с най-приятен пясък и бряг с по-малко камъни по дъното на морето.
Хостелът беше типичен парти хостел, но пък и много добре оборудван и чист. Аз бях в стая с двама канадци, по-късно се запознах и с няколко бразилеца, а вечерта имаше доста игри в пространството между стаите. Към 23:00ч. персоналът от хостела ни изведоха навън и всички се отправихме към главната комерсиална улица, където започна и нещо като pub crawl. Реално заведенията нямат такса за вход, така че човек може да влиза навсякъде. Местните така са се организирали, че всеки отделен ден от седмицата да има един бар, който е с най-силното парти, и така локациите всеки ден се променят.
Няколко думи за нощния живот на Гили Ти – алкохолът в Индонезия е скъп, най-вече поради религиозни причини данъците и акцизите върху алкохолните напитки са много високи. Често се случва човек излизайки вечер да изхарчи повече пари за алкохол от колкото за храна. За съжаление островите Гили вече не са толкова “хипи”, колкото са били преди години, и вече започват да се превръщат в едно доста туристическо място изпълнено с Австралийци, Британци и тн. чиято основна цел е да изконсумират колкото се може повече алкохол. Но въпреки това, човек може да намери барове, които са доста по-културни и с приятна музика и атмосфера.
На следващия ден си взех колело под наем за 50,000 Рупия, което се равнява на около 6.50 лв. С него обиколих целия остров и включително бях на западния бряг по време на залеза, нещо много емблематично за Гили Т (Вижте снимките по-долу). Вечерта отидох с канадците от хостела и няколко други приятели до така наречения нощен пазар (Night market), където местни хора пекат различни видове месо и риба на грил и го сервират с най-различни видове гарнитура. За около 60,000 Рупия (8 лева) човек може да похапне доста добре там. Все пак трябва да се има в предвид, че това не е място за много гнусливи хора. Азиатските улични пазари (Индонезия, Тайланд, Виетнам и тн.) са известни с това, че храната там е много вкусна, но човек може лесно да се осъмни в хигиената.
Последния ден на Гили Ти, се присъединих към група за разходка с лодка и гмуркане с шнорхели. Опциите бяха две – 1) за 100,000 Рупия, много голяма лодка с около 50-100 души или 2) за 175,000 Рупия група, лодка със стъклен под за до 15 души и малко по дълго пътуване с повече места за посещение. Реших, че си струват допълнителните 75,000 Рупия (9 лева) и се присъединих към по-малката група с по-дългото пътуване. Струваше си наистина, тъй като имахме повече време за гмуркане на отделните места, гмуркането беше много спокойно и приятно, а и имахме време да се разходим на Гили Еър.
2 Дни в Убуд, Бали
На следващия ден пътувах рано от Гили Ти до пристанищния град Паданг Бей (Padang Bai) на остров Бали. След което с кола бях трансфериран с няколко други пътници до Убуд. Целия този транспорт се запазва на веднъж (лодката и трансфера) още в Гили Т и струва около 300,000 Рупия (или 275,000, ако се изпазариш малко повече).
Съвет
Препоръчително е трансферите със скоростни лодки между Бали и Ломбок/Гили да се правят сутрин, защото следбяд океанът става по-бурен и лесно може да му прилошее на човек след час и половина блъскане във вълните.
Аз пътувах заедно с едно момиче от Чили, с което се запознахме по време на гмуркането с шнорхели и имахме идентични планове за пътуването ни до Убуд. Тя беше намерила едно много приятно и евтино хотелче от отворен тип, където нощувката ми в стая за двама струваше 13 лева. А ако решите да отседнете в стая с повече хора, то цената на легло беше около 8 лева на ден. Хотелът се казва Ojek’s Homestay. Но ако човек търси по-луксозно настаняване, може би това не мястото за него.
Първия ден беше по-скоро релаксиращ, като се разходихме в Убуд, купихме си разни сувенири и подаръци, хапнахме в типичен местен ресторант. На следващия ден обаче програмата ми беше по-сериозна. Сутринта рано се отправих към Двореца Убуд (Ubud Palace) и комплекса от Храмове до него. Това са местата, в които се чувствах може би най-близо до високото ниво на духовност на местните хора в Бали и можех да разгледам по-отблизо архитектурата на техните храмове. (Вижте снимки по-долу).
След двореца и храма се отправих към Гората с Маймуни (Monkey Forest). Това е един средно голям обособен парк с вход от 50,000 Рупия, където маймуните живеят свободно и доста често влизат в контакт с посетителите. Паркът сам по себе си не беше нещо уникално красиво, но постоянния визуален и физически контакт с маймуните и наистина доста забавен. Доста хора, които носеха храна в себе си обаче бяха “нападнати” от маймуните и бяха оставени на мира само след като те изпуснеха храната на земята и тя бе бързо взета от местните обитатели.
Съвет
Недейте подценява нивото на интелигентност на маймуните. Ако държите храна или имате такава в джоба на панталоните Ви, то не се опитвайте да я дърпате, а просто я дайте на маймуните. В никакъв случай не проявявайте агресия към тях, те няма да Ви нападнат освен ако не ги нападнете Вие.
След Гората с Маймуни, посетих на бързо един местен coworking space наречен Hubud и след това се отправих обратно към хотела, където трябваше да си приготвя багажа и организирам транспорта до Семиняк. След като местните таксита ми предлагаха цени от 300,000 – 350,000 Рупия, аз реших да пробвам да си извикам кола с Uber. Цената там беше 137,000 (2.5 пъти по-ниска). Всичко изглеждаше перфектно до момента, в който Uber Колата пристигна и няколко таксиметрови шофьора ме видяха, че тръгвам да се казвам в нея. Те веднага нападнаха Uber шофьора и го изгониха като и ми казаха, че трябва да взема такси. Аз естествено се предвижих до по-тиха и странична уличка, където си извиках друга Uber кола за същата цена и се качих безпроблемно.
Съвет
В Бали има доста голяма вражда между таксиметровите и Uber шофьори, особено в по-туристическите локации. Винаги се опитвайте да извикате Uber кола от по-тиха и неоживена уличка за да избегнете конфликт с местните таксита.
2 Дни в Семиняк, Бали
Uber колата ме остави точно пред хотела, който бях запазил – Umahku Apartments Seminyak, Има го и в Booking.com, но аз го бях запазил през Airbnb. Местоположението беше много добро и лесно стигах пеша до основните места в Семиняк и плажа.
Прекарах последните си 2 дни в Семиняк, най-вече на плажа и в разни барчета, с хора, с които се бях запознал по време на пътуването ми и с една бивша колежка от Австрия, която тъкмо беше приключила обмена си в Сидни, Австралия. С няколко думи Семиняк има по нещо за всеки, както евтини ресторантчета и барчета, така и наистина луксозни такива. Едно от най-популярните места беше клуба La Favela, който е нещо като малка джунгла с барове и има малко копие на статуята на Христос Спасител в Рио де Жанейро. Плажът е много обширен и е много добро място за гледане на залеза.
Пътуването ми до летището също направих с Uber и отне не повече от 15 минути.
Финални думи
Така след 2 седмици изпълнени с вълнения от най-различен характер, запознанства с множество хора, посещение на редица храмове, плажове, села, градове и какво ли не, дойде време и пътуването ми в Индонезия да приключи и да отпътувам обратно към България.
Надявам се с тази статия за островите Гили и Убуд да помогна на хората, които тепърва планират пътуване към тази великолепна държава. Ако имате въпроси, моля задайте ги в секцията с коментари по-долу. А ако вече сте били там и бихте желали да допълните нещо, също можете да го споделите с коментар.
Благодаря Ви, че останахте с мен до края на историята за пътуването ми до Индонезия.
Не пропускайте да прочетете и ЧАСТ 1: Бали и ЧАСТ 2: Ломбок и Националния парк Комодо.
Островите Гили и Убуд.
