Втора част от историята на Пламен „Мексико през моите очи“

Прочетете и втората част от историята на Пламен за пътуването му в Мексико. 

Ако все още не сте прочели първата част, то можете да направите това тук: Мексико през моите очи. Част 1

Период на пътуване:
Януари 2019

Посетени места:
Плая дел Кармен, Тулум, Валядолид, Чичен Итца, Канкун

Рано сутринта на следващия ден се отправих към автогарата на Валядолид, от където през кратки интервали от време тръгват автобуси към Чичен Итца. Има и ванове (маршрутки), които пътуват до там на приблизително същата цена. Наричат ги colectivos.

Излишно е да посочвам, че Чичен Итца ми беше цел в тази част на света. Разбира се, че това беше задължителна цел на Юкатан. През последните години Чичен Итца беше обявен за едно от новите седем чудеса на света. Нямам представа как е било преди това, днес обаче там се стичат огромен брой туристи. Препоръчително е да се пристигне при руините малко преди началото на работното им време, за да се избегне по възможност висенето по опашки. Цената на входния билет (към началото на 2019 г.) беше на равностойността на 20 лева.

Множество местни гидове, ви очакват преди и след входните врати на комплекса. Не бих препоръчал да им се ползват услугите, т.к. това, което те разказват в голяма степен са измислени истории, поради факта, че няма безспорни свидетелства, които да разкрият историята на града и причините за напускането му от неговите обитатели. За тези, които се интересуват от подробности относно града и неговата история, бих препоръчал да си купят пътеводител от касата на комплекса. По този начин ще избегнат вероятността да бъдат подведени от сладкодумен гид, който да им разказва небивалици за дъщерята на племенния вожд, която била влюбена в сина на вражеско племе и други подобни сюжети от евтини сериали. J Не мога да не посоча, че има много хора, които обичат както измислените разкази на гидовете, така и сериалите. Тук обаче става дума за пътуването като опознаване на света, опознаване на хората, опознаване дори на самите нас и едва ли измислените истории имат място, когато говорим за познанието.

Руините и особено голямата пирамида (El Castillo) наистина са впечатляващи. Гледайки ги човек се опитва да си представи как са изглеждали в пълния им блясък, огласени от множеството, събрало се, за да стане свидетел на поредното жертвоприношение в чест на бог Кукулкан. Да се чуди човек какво не им е било наред, та са се нуждаели от подобна жестокост! След това мисълта се плъзва по контурите на централната пирамида и сякаш неволно си задава въпроса как на различни места по света хората са строели храмове в тази форма. „Защо именно пирамиди?!“, „Защо тази пирамида ми напомня за тези в Египет?!?“, „Дали цивилизациите по света не са имали еднакъв модел, който са следвали, или просто различни хора в различните краища на света са стигнали до формата на пирамидата като геометрично тяло в резултат на опита и проучванията им на природата и небето?!“. Такива въпроси занимаваха съзнанието ми, докато не можех да откъсна погледа си от останките на град, които днес вече беше само минало.

Всеки се нуждае от определено време, за да разгледа комплекса, на мен ми бяха достатъчни 2-3 часа. Може посещението да отнеме и повече време, особено ако се поспирате край сергиите на прекалено многото търговци на сувенири, които в желанието си да привлекат туристи или поне тяхното внимание, издават звуци наподобяващи рева на някои представители от семейство Котки, обитаващи джунглите на Юкатан.

С посещението на руините на Тулум и Чичен Итца имах намерение да приключа с изследването на градовете на маите, а да се отдам повече на опознаването на техните наследници по тези земи. В случай, че искате да се запознаете по-подробно с миналото на маите, то на полуостров Юкатан има множество руини от градовете им, като Уксмал, Маяпан, Паленке…

Историята и археологията ни дават представа за миналото и отговарят на много въпроси от настоящето, но днешната култура, ежедневието на хората и техния бит е в селищата, където хората живеят днес. Пътуването би било безсмислено без да опознаваме хората – да спрем и да се загледаме в лицата им, да се опитаме да разберем какво мислят, какво ги радва, какво ги е накарало да са загрижени, как се отнасят един към друг. В тази връзка винаги се опитвам при възможност да се запознавам с хората и да поговоря с тях. Езикът няма значение. Понякога сякаш нямам представа на какъв език говоря с някои хора при моите пътувания. По-важното е, че се разбираме и обменяме мисли, усмихваме се. Езикът е средство за комуникация, но не е гаранция, че хората, говорещи дори един и същ език, ще се разбират. Знам едно от опит – когато хората искат да се разберат, намират и начина, и средствата.

След като разгледах Чичен Итца се върнах във Валядолид. Отново се разходих по живите му и изпълнени с хора улици (на снимките това не се вижда, т.к. съм ги правил рано сутрин). Отново с автобус на ADO пътувах за Канкун, като може би тук е мястото да посоча, че наред с всичко друго, в рамките на всяка автогара на ADO има безплатен WiFi, което е много добра възможност да се ползва интернет. Освен това има станции за зареждане на мобилни телефони, което е практично за пътуващите хора. На някои от ADO автобусите е посочено, че на борда им има също безплатен WiFi, но по една или друга причина той не работи.

Канкун е един от най-големите градове на полуостров Юкатан. Преминаването през същинския град разкрива картини от истинския и неподправен живот на мексиканците.

Докато гледах тези картини, подсъзнанието ми подсказваше, че тези улици ми приличат много на Гърция и може би само в някои малки щрихи на Столипиново в Пловдив. Веднага обаче прогонвам подобни мисли, защото в туризма сравненията са абсолютно ненужни и безсмислени. Винаги съм се удивявал на хора, които задават например въпрос от рода на: „Къде повече ти хареса – в Занзибар или в Париж?“. Сравненията са ненужни и безпочвени. Освен това сравненията ни правят по-скоро нещастни. Виждал съм хора в Африка и Азия, които живеят в къщи от подръчни материали, нямат течаща вода, нямат електричество, но са усмихнати и дружелюбни. Разговаряха с мен, питаха, интересуваха се, усмихваха се, но не ги чух да казват, че те са „най-зле в целия свят“, както често чувам да казват някои мои сънародници.

Като се замисля, самият въпрос: „Хареса ли ти еди-къде си?“ не е коректен. Ние не би трябвало да пътуваме с шаблона на нашата култура и да го налагаме върху местата, които посещаваме по света. Всеки човек, всяко общество има своето разбиране за живота и нравите и налагането на нашия шаблон би било не само неуместно, но и ще покаже много пропуски в нашето възпитание и развитие. Не отивам някъде с очакването да ми хареса, а за да опозная мястото, хората, архитектурата, ландшафта, културата, храната. Отивам с отворени очи и поемам колкото се може повече от картините, ароматите, вкусовете. На мнение съм, че колкото повече сетива участват в опознаването на непознатото, толкова по-добре ще усетим мястото и културата, тоест – пътуването ни ще е имало смисъл. Истинското пътуване е в опознаването на света. Може би и затова се казва, че пари, дадени за учение и пътуване, не са дадени на вятъра. И учението, и пътуването все ни обогатяват и ни помагат да вдигнем козирката на шапката си, за да разширим кръгозора си и да ни се разкрият нови светове. И обратно – заминаването за някъде с очаквания и предубеждения би ни лишило от възможността да открием същината на нещата, да намерим нашата истина и да си създадем нашите лични впечатления за местата, за хората, за живота.

С други думи – навсякъде ми харесва, когато мога да се докосна до неподправената картина на мястото, да вкуся храната и напитките, да поговоря с хората. Не би ми харесало дадено място, ако напр. хората са недружелюбни, враждебни, ако липсва самобитна култура. Досега обаче почти не си спомням да съм попадал на такива места.

След като автобусът пристигна на централната автогара в Канкун, пред мен се разкриха вече по други картини. Канкун е все пак „туристическото сърце“ на региона и в района около морето това е осезаемо. Когато погледнем на картата Канкун, установяваме, че градът е дарен от природата по неповторим начин. Сякаш самата природна сила го е създала за туризъм, като е изваяла тънката ивица земя с блестящ бял пясък, която разделя океана и континента и оформя вътрешна лагуна. Над 25 км. плажна ивица, по която са разположени хотелите, пълни с туристи най-вече от САЩ, Канада, Русия….

Когато в последния ми ден, след като вече бях обиколил още няколко страни в региона, се настаних в хотел на Хотелската зона в Канкун и погледнах към морето, аз останах за известно време хипнотизиран. Отново един от онези моменти в живота, когато ни спира дъха и сърцето ни бие лудо във възторг. Седях и не исках да откъсна очи от този красив цвят на морето, който за моя радост и учудване не се промени през целия ден. Моята препоръка – вземете си хотел на Хотелската зона и останете поне ден. Аз го направих и сега тези моменти ще останат в спомените ми докато съм жив.

Винаги в последния ден на пътуването ми си избирам по-луксозен хотел. Както немците казват: „Когато накрая е добре – всичко е добре.“

ЗАВРЪЩАНЕТО

С не особено голямо желание се отправих към летището. Беше време да се връщам в Европа. Полетът на връщане е по-кратък, защото се лети на изток и завъртането на планетата ни около оста й вероятно е причината за това. За мое учудване на връщане не минахме по същия маршрут, като този на идване. Самолетът прелетя помежду Куба и Флорида, премина над Бахамите и се отправи над северния Атлантик към Франция и след това Германия. Полетът беше около 9 часа.

На летището в Германия за полета ми към България срещнах българи. Замислих се, че през цялото ми пътуване дотук не бях срещал българи. Досега, където и да съм ходил, почти винаги съм срещал сънародници. Явно, че ние българите обичаме да пътуваме. Това много ме радва.

Завърнах се вкъщи и се почувствах обогатен. Всяко завръщане крие и известна тъга, защото нещо свършва. Пътуването обаче никога не свършва, защото, както посочих и в началото, пътуването не е само географското придвижване в пространството, а и всички мисли, чувства, преживявания и спомени, свързани с него. Завръщането е необходимо, за да можем да преосмислим всичко преживяно, да си дадем сметка за нещата от ежедневието, да оценим всичко, което ни е липсвало и има значение за нас в живота ни. В този смисъл всяко завръщане може да се разглежда и като едно ново начало – началото на мечтата за следваща дестинация. Защото именно мечтите ни карат да се чувстваме живи и да се докоснем до щастието.

.

Край на Втора Част  от „Мексико през моите очи“ .

Ако все още не сте прочели първата част, то можете да направите това тук: Мексико през моите очи. Част 1

Междувременно разгледайте и останалите истории на пътешественици в раздел „Истории“

Приятно пътуване до Мексико, в случай че планирате такова.

TravelSmart.bg