Мексико през моите очи

Предоставяме Ви първата част от много интересната и увлекателна история за пътуването на Пламен в Мексико. Той не е блогър, или instagram-ър, а просто любител на пътешествията, който желае да помогне на повече хора с полезната инофрмация, която ни предоставя. Благодарим ти, Пламене! Притно четене 🙂

Период на пътуване:
Януари 2019

Посетени места:
Плая дел Кармен, Тулум, Валядолид, Чичен Итца, Канкун

КАК ИЗБРАХ ДЕСТИНАЦИЯТА

Пътуването започва с желанието за пътуване. За разлика от много хора, не наричам пътуване само преместването в географското пространство. Пътуването е начин на живот и всички мечти, преживявания и спомени впоследствие са все част от пътуването.  Изборът на дестинация от своя страна е фазата, в която вече си си дал сметка в коя част на света ти се ходи. Все пак, ако си представяш снежни върхове и топли хижи, едва ли плажовете на Занзибар биха били удачен избор. Планетата ни затова е прекрасна, защото по всяко време на годината би могъл да си на плаж с топло море, като по това време би могъл да си и по заснежени писти, на борда на кораб, в пустинята, на полярните ледове… И тъй като самият аз съм заклет привърженик на морето, изборът ми на дестинации включва в повечето случаи и плажове.

Само с желанието дестинацията ми да включва и плаж обаче не е лесно да се направи избор. Плажове има по цял свят – от хубави, по-хубави. При отсяването приоритет имат непосетените досега дестинации. Избягвам да се връщам на едно и също място, та било то и божествено. Светът е голям, а времето не ни е много. Следва и най-важното пресяване – бил ли съм вече на този континент. Изобщо, опитвам се да опозная света в отделни негови точки, които от своя страна дават характерна представа за региона, за страната, за континента… Ето така избрах моята дестинация, за която ще ви разкажа по-надолу.

Мексико е типична държава за региона си, в която живее коренно население, за разлика например от САЩ и Канада. Вгледате ли се в лицата на мексиканците, ще видите правнуците на същите онези хора, които са живели тук преди да дойдат европейците, африканците и азиатците и да се заселят на американския континент. От своя страна коренното население носи със себе си и една самобитна култура, заради която си заслужава човек да прелети хиляди километри и да я опознае. Именно фактът, че на това място в Америка живее коренно население, ме накара да направя избора си за региона и страните в него.

ПОДГОТОВКАТА

Подготовката за пътуването ми е сладка, като самото пътуване. Как да не харесваш подготовката за пътуването, когато тя е същото това цвете, което разцъфва, когато вече тръгнеш на път. Обичам да се подготвям за пътуването поради няколко причини. На първо място – Времето е ценен ресурс! Когато съм на път ми се ще очите ми да са широко отворени, а не да гледам в телефона си и да търся напр. хотел. Не е приятно също да чакаш с часове на някоя автогара например, когато можеш предварително да знаеш разписанието на автобусите.

Подготовката започва със събирането на информация за мястото, забележителностите, транспорта, хотелите и т.н. След като съм наясно за местата, които искам да посетя, проверявам транспортните връзки помежду им, за да съм сигурен, че все пак мога да осъществя придвижването си. След като съм наясно с транспорта, евентуално и с разписанието на транспортните средства, започвам с избора на хотел. Изборът на хотел e много индивидуален и всеки има свои критерии и предпочитания. Поради тази причина не съм много склонен да препоръчвам хотели на приятели и познати. Всеки трябва да си избере хотел, който му е по джоба и по предпочитанията. При избора на хотел за мен от основно значение е неговото местоположение. След като съм се запознал с града или мястото, аз търся приличен хотел на добра цена, която да ме устройва и да съответства на моя бюджет за пътуването, и то в онази част на града, която е близо до моите цели. Възможно е и да не е толкова близо, но пък да има удобни транспортни връзки.

Предполагам, че за повечето от четящите всичко това е добре познато. Като посочвам това, по-скоро бих желал да обменим опит с по-опитните, а тези, които все още се страхуват да тръгнат сами, а не на организирано пътуване – да се престрашат и да стъпят едно стъпало по-нагоре в стълбицата на обичащите пътуванията и по този начин да се доближат до върха, когато ще станат откриватели.

Много важен е изборът на сезона и месеца, през който да се пътува до съответната дестинация. За това се ориентирам от данните в интернет, като избирам обикновено месеците с нормални температури и по-малко дъждовни дни. По мое мнение този въпрос никак не е маловажен, т.к. на никой няма да му е приятно, ако лети напр. 10 часа и отиде някъде, където вали всеки ден и е адски задушно. И все пак – всеки сам си преценява каква е целта на пътуването му и от там – по кое време да пътува.

Едно от най-важните неща при пътуването на далечни дестинации е закупуването на самолетни билети. Търсенето на самолетни билети всъщност започва веднага след набелязването на целта, а понякога дори я предхожда, т.к. обичащите да пътуват обикновено имат една голяма редица с цели и когато „излезе“ предложение до някоя от дестинациите, то целта под номер едно би могла да отстъпи място на някоя от другите в листа. Това е така, защото понякога просто не може да се устои на дадено предложение J. Понякога намирам цени на самолетни билети за далечни дестинации, които ме карат да мечтая и в повечето случаи дълго да съжалявам, че точно сега не ми е възможно да осъществя такова пътуване. Конкретни сайтове, в които търся изгодни оферти, няма да посочвам, за да не би някой да го сметне за реклама.

След всичко посочено по-горе става ясна и другата важна причина, поради което е необходима подготовката за пътуването – Липсата на информация е обикновено свързана с разход на пари! В това съм се убеждавал нееднократно. Не бих желал да заплатя напр. такси от 20 долара от летището на Банкок, след като съм проучил, че има климатизиран влак от там до центъра на града, който освен всичко друго е и по-бърз от всяко такси, а и струва около долар. Това е само пример, разбира се.

В крайна сметка си изготвих примерен план на пътуването ми – по дни и цели. Това разбира се не е план като на готова екскурзия от туроператор, т.к. планът е примерен и подлежи ежедневно на промяна при мое желание. Планът ми за пътуването съдържаше информация за транспортните разписания (също и продължителност на пътуването и цена на билета), резервираните хотели с картинка на картата, където се намират в населеното място, важни информации за забележителностите (работно време, цена на билет) и т.н. В края на всеки лист от плана бях си отбелязал спешния телефон на българското посолство в Мексико. Добре е да имаме подобна информация – за всеки случай.

МЕКСИКО

Купих си самолетен билет за Канкун от Дюселдорф с немска авиокомпания. Цената беше феноменална – 360 евро в двете посоки с всички такси. С посочването на цената бих желал да окуража онези, които свързват далечните дестинации с огромни бюджети. Стига да се намери изгоден самолетен билет, то разходите (без билета) биха могли да са подобни на тези, които ще направим и на нашето Черноморие или в Гърция например. Такъв е случаят с Мексико. Като цяло цените там стояха някъде между тези на Черноморието и Гърция.

Полетът от Дюселдорф е дълъг и отегчителен (около 12 часа!), но като си повтаряш това месеци наред и вече свикнеш с тази мисъл, то полетът някак минава. Самолетът премина над Шотландия, северния Атлантик, Исландия, Гренландия, източната част на Канада, над цялото източно крайбрежие на САЩ, над Мексиканския залив и кацна в Канкун.

Часовата разлика между България и Канкун е 7 часа. Странно е да се качиш на самолета по обяд, да летиш 12 часа и да стигнеш следобед на същия ден! Още по-странно обаче беше през следващите дни, когато всяка сутрин се събуждах в 3:30, 4:00, 4:30, 5:00 ч. Да станеш рано може би не е толкова лошо, по-лошото обаче е когато на същия ден към 18-19 часа изпиташ непреодолимото желание или по-точно необходимостта за сън. В рамките на моето пътуване така и не успях да спя до късно, както обичам да го правя вкъщи, но все пак с времето дните ми започваха все по-късно.

В Канкун пристигнах около 19 часа и вече беше тъмно. Температурата беше вероятно към 23-24 градуса, защото усетих приятната топлина на тропиците. В ръка имах плана ми, от който знаех разписанието и компанията, с която мога да пътувам до първата ми цел – Плая дел Кармен. Без много бавене, т.к. пътувам само с ръчен багаж, преминах през контрола и се отправих без каквото и да е чудене към касата на ADO, която се намираше точно там, както беше посочено в tripadvisor.com. ADO е мексиканска автобусна компания, която има автобуси в тази част на Мексико (не съм проверявал дали оперират и в останалата част на страната), като организацията им е на високо ниво, както и самите автобуси. Знаех предварително цената на билета и платих с кредитна карта, защото е ясно, че на летищата и по границите валутният курс не е добър, а аз нямах песо – валутата в Мексико.

Пътувах с комфортен автобус на компания ADO, чиито автобуси използвах основно за придвижване на полуостров Юкатан в Мексико. Автобусите са нови и климатизирани. Стигат бързо в сравнение с други автобуси, които също се движат по тези маршрути. Цените им не са много ниски, но пък си заслужават. Така например от летището на Канкун до Плая дел Кармен се пътува около час и цената на билета беше около 11 долара.

Настаних се в резервирания предварително хотел и въпреки голямото ми желание да опозная веднага градчето, сънят ме победи.

Плая дел Кармен е градче на тъй наречената Коста Мая – това всъщност е брегът на Юкатан на юг от Канкун. Няма много какво да се каже за Плая, както я наричат тук, защото мястото е предназначено да привлича туристите и си е типичен морски курорт. В града има много хотели, но истински големите ресорти са по плажовете извън града, което е съвсем нормално.

Разходката ми започна, като се отправих веднага към морето. Когато си се намръзнал на януарския студ в Европа, първото нещо, което ти се ще да видиш е топло море. При вида на плажа и морето цялото ми същество се усмихна. През главата ми премина веднага приятната мисъл, че днес е едва първият ден и пред мен е цялото пътешествие.

В рамките на града по мое мнение най-красив е плажът пред хотелите Hayatt и Hilton.

След като поседях на плажа известно време, тръгнах из градчето, за да си намеря някои неща, от които щях да се нуждая по време на пътуването – репелент, слънцезащитен крем и т.н., а също и да сменя валута. Винаги преди да сменя валута правя проучване на валутния курс на поне 2-3 места. Сменям толкова валута, че да ми стигне за поне 2-3 дни. Репелент и слънцезащитен крем могат да се купят и от Европа, но ако пътувате като мен само с ръчен багаж, то още на първото летище ще останете без тях – не забравяйте, че има забрана за носене на течности над 100 мл в ръчния багаж!

След като пообиколих градчето и опитах истинска улична мексиканска храна, аз се отправих към автогарата в Плая, за да взема автобус до следващата ми цел – Тулум.

Тулум също „живее“ от туризма, като същинското градче е по-навътре от морето и не е разположено на самия бряг, както например Плая дел Кармен. По брега има множество хотели, които са достъпни с такси от градчето. Аз пътувах не точно до градчето, а до Тулум – Археологическа зона. Тулум е известен със своите разкопки от времето на маите, които са директно на брега. Много позната е именно снимката от Тулум с руините и белия плаж, която много хора познават от различни реклами или пътеводители за Мексико, като дори не знаят, че е от Тулум. Изобщо, тази снимка е доста използвана в реклами за Мексико, т.к. в едно се показва красотата на Мексико. Преди да дойда тук аз бях набелязал именно Тулум като моя основна цел на Коста Мая, където да се порадвам на красивото тропическо море и бляскавите плажове.

Бях резервирал обикновено и дори простичко обзаведено бунгало буквално на самия бял пясък.

Цените на хотелите тук (не си представяйте големи сгради, а по-скоро еко-ресорти с бунгала) са значително високи и започват от 90-100 евро за вечер. Местоположението обаче на самите хотели по красивия бряг е уникално и оправдава донякъде платените пари.

А плажът на Тулум е наистина красив. В този момент имаше голямо количество водорасли (морска трева), което малко разваляше картинката. Това обаче в никакъв случай не ми попречи да се почувствам страхотно.

Денят (19 януари) беше слънчев, а температурата около 30 градуса. При тези условия нямаше как да издържа без разхлаждаща напитка. И когато си в Мексико, не може да не опиташ коктейла „Маргарита“. Той дори е станал като нарицателно за Мексико.

На фона на белия пясък, палмите и синьото море, които за броени часове смениха сивото навъсено дъждовно небе на Европа, се почувствах специално. Не са много дните в нашия живот, когато се чувстваме така. Човек трябва да цени подобни мигове и да им се радва. В подобни случаи сякаш всяка моя клетка иска да участва в тържеството на сетивата и да се наслади на момента. И днес потръпвам и се усмихвам, когато отново гледам снимките и си спомням.

На следващия ден бях запланувал да посетя руините на Тулум, като исках да стана по-рано и да изпреваря тълпите от туристи, които всеки ден са тук. Не ми се наложи обаче да ползвам алармата на телефона си, т.к. се събудих часове преди нея. Часова разлика!

Влязох сред първите посетители в руините на Тулум. Това беше и първата ми среща с културата на маите. Градът достига своя разцвет през 13-15 век, като малко след завладяването на региона от испанците е напуснат от жителите си. Не може да се каже, че е останало много от тогава, но определено си заслужава да се види.

Лично на мен ми направи впечатление сходството на някои архитектурни елементи от сградите с тези, които съм виждал в Азия. Факт е, че Азия е на другия край на света, „само“ през Тихия океан, но пък животът и културата на мексиканците, та дори и чисто визуално – лицата на хората, са сякаш по-близки с тези на азиатците (напр. от Югоизточна Азия), отколкото с тези на европейците. Този факт със сигурност има своето логично обяснение, което обаче няма да търся в настоящия разказ.

След като се насладих накратко на белите плажове и културното наследство на маите се отправих към следващата ми цел – Валядолид. Валядолид е малко градче, което може би в пълна степен отговори на представата ми за мексиканско градче, която имах преди да посетя Мексико. Важно е да се знае, че Валядолид и Чичен Итца се намират в щат Юкатан, който е в друга часова зона от щат Кинтана Ро (на испански: Quintana Roo) и са с 1 час след Канкун, Плая дел Кармен, Тулум и т.н. Тоест, тук разликата със София е вече 8 часа.

Не случайно исках да посетя и усетя живота в това градче, което е като че ли малко встрани от туристическия път. Или по-точно казано – много от туристите спират във Валядолид на път за Чичен Итца и като че ли не му отделят времето и вниманието, което градчето заслужава. Моето желание бе да остана малко повече тук, да се слея с хората по улиците, да усетя пулса на живота, да видя как живеят хората от Мексико в тяхната нормална среда, а не в туристическите центрове, където хората не се различават много от другите такива по света. А тук във Валядолид животът е пъстър –люти чушки, домати и други зеленчуци и плодове се продават на улицата, която е прегърната от пастелно оцветени ниски сгради, над които се веят цветни флагчета.

Когато сте тук не бива да пропускате да опитате типичните за Юкатан храни panuchos и salbutes.

Освен всичко друго, дойдох в града, за да посетя и един от известните тук сеноти (cenote). Сенотите са естествени карстови дупки в земята изпънени със сладка вода. Вероятно са били ползвани от маите за водоизточници. Днес тези водни басеини са една от природните атракции в региона, привличайки множество туристи, които се разхлаждат във водите им.

.

Край на Първа Част  от „Мексико през моите очи“ . Очаквайте скоро и втората част от историята!

Междувременно разгледайте и останалите истории на пътешественици в раздел „Истории“

Приятно пътуване до Мексико, в случай че планирате такова.

TravelSmart.bg