Обиколка на мистичния Ливан

Пътуване из Ливан за една седмица

В тази статия Радосвета разказва за вълнуващото си пътуване до Ливан заедно със своя партньор. В пътеписа й можем да намерим и много любопитна информация за една пълноценна обиколка на държавата. В края на статията ще намерите и ценни съвети за всички планиращи пътуване до Ливан. Приятно четене! 🙂 

От спонтанните пътувания по-хубаво няма!

Такъв беше Ливан за нас – спонтанен, изненадващ, зареждащ дълъг уикенд.

Интересни факти за Ливан

И тъй като Ливан е една смесица от нестандартни културни съчетания, като например започнем от там, че са християни, пишещи на арабски. Затова съм Ви подготвила и интересни факти, до които достигнахме през местните.

• Накъде гледа Бейрут – на изток или на запад?
• Защо ливанците са мразени от целия останал арабски свят?
• Какъв печат не трябва да имате в паспорта си, за да Ви пуснат в страната?
• Какво е усещането да си на 3 км от границата със Сирия?
• Кой европейски език се говори свободно в Ливан?

Как си организирахме пътуването до Ливан?

В този период с мъжа ми ни се наложи да сме в различни точки от света и решихме да се срещнем на междинна точка не къде да е, а в Ливан. Любовта ни към ливанската кухня се зароди отскоро и си знаехме, че трябва да ѝ се отдадем подобаващо на терен. С идеята, че най-вероятно след това няма да искаме да се качим на кантара, но уви оказа се, че толкова много има да се обикаля, че калориите се изгаряха на момента. Ливан е малка китна страна с невиждани природни феномени и красиви градчета с богата история.

Мъжът ми пътува с FlyDubai от Дубай, а аз летях от Варна с турските авиолинии през Истанбул. Той пристигна от предната вечер и докато дойда на сутринта вече беше уредил шофьор, който да ни развежда из цялата страна. Аз имах някаква идея от забележителности, шофьора добави също и стана топ трип. А дори вечерта буквално преди полета бях на рожден ден и се запознах с човек обикалял из Ливан, та той ми даде някои идеи също. Просто е чудно когато събитията и срещите ти се нареждат в правилния момент.

Смея да твърдя, че видяхме всичко най-интересно и известно. Ето какво е то:

Най-красивата пещера, която сме виждали. Като тук е важно да отбележа, че сме посещавали повечето от нашите пещери и въобще не ги подценяваме. България безапелационно е една от най-красивите кътчета от света. Стига само да успявахме да си пазим и промотираме природните обекти. А защо пещерата Jeita Grotto я считаме за толкова уникална? Състои се от горна и долна част. Горната е в огромни мащаби като вървейки по пътеката се намираш някъде по средата – изкривяваш врат, за да погледнеш нагоре и да съзерцаваш изключително дългите сталактити и се опитваш да надзърнеш в пропастта, за да видиш от къде изникват високите сталагмити. (Бърз урок по география: сталактитите са висящите от тавана, а сталагмитите са наслоените от пода калцитни образувания. Събирайки се заедно те образуват сталактони. Имаше множество такива, което само по себе си обяснява колко стара е пещерата всъщност). Долната пещера е вода и ни развеждаха с лодка. Не мога да покажа никакви кадри, тъй като на входа ни прибираха всички снимащи устройства, вкл. и телефоните.

Посетихме най-стария град в света Библос (7000г.). Разходихме се из малките калдаръмени улички с малки бакалийки, кафенца, сладории. Повече от прекрасно е да си отделите време за един обяд там или поне да изпиете едно кафенце, за да усетите атмосферата на града. Препоръчвам да се отбиете и до град Батрун, който също е със стара част и дори не мога да преценя кой от двата е по-красив.

Мистичният град Балбек ще впечатли дори тези от вас, които не са привърженици на такъв тип исторически обекти.

До днес този град провокира въпроси относно произхода на човечеството и връзката ни с извънземни раси в миналото. Другият такъв тип обект е в град Анжер. Ако нямате много време, този можете да го пропуснете, не е нещо кой знае какво.

Планината обаче е мястото, което не бива да пропускате. Още повече кедровите гори.

Разказите на ранните съвременни пътешественици се отнасят именно за тези гори. Тясно свързани са с християнството като доста монаси са почитали тези дървета. Те са споменати дори в Библията в Стария завет. А самите дървета наистина са величествени и гората е много различна, не бяхме виждали такава досега. Пътьом минете през манастира Saint Antonio’s и долината Kanubin. Голяма красота, мястото е изключително зареждащо!

И говорейки за зареждане, дойде ред за винооо. Посетихме най-старата винарна в Близкия изток. Подгряха ни стабилно с дегустация на 5 премиум вина и след това ни вкараха из подземните лабиринти пълни с бъчви. Е, как да не минеш после през магазина им да си вземеш някоя друга бутилка за из път?

А ако търсите истинската среща на Изтока и Запада, мястото е Бейрут. Градът е забързан, разнообразен и приятелски настроен, но не е място, на което да прекараш дълго време – твърде замърсен и хаотичен е. Но пък нощният живот е доста пищен, има няколко улици, на които можете да разпуснете – Gemmayzeh и Hamra са едни от тях. Изключително голяма шумотевица, бар до бар, а по улицата се движат “катилите” с набичена музика до небесата. Класика!

Бейрут е бил обитаван повече от 5000 години и е един от най-известните градове-държави във Финикия, което го прави един от най-старите градове в света. Докато цялата страна е районирана на християнско или мюсюлманско население, то в столицата и другите два по-големи града, населението е смесено.

Най-красивото местенце в Бейрут е бялата статуя на Дева Мария, известна като Харисата. От хълма можете да видите абсолютно целия град, който е свързан с необятния хоризонт на Средиземно море. Ние се качихме с кола, но има и лифт до там.

В Бейрут се намира и едно от най-старите пристанища в света. Видяхме отблизо също и мястото на експлозията от склада за зърно преди няколко години. Все още има някои следи от произшествието, но като цяло са се справили с щетите. Нашият шофьор живее непосредствено до взрива и с жена му са потърпевши от случая, особено тя. За щастие децата му не са били вкъщи по това време.

Марината е мястото за разходка в Бейрут. По алеята им кафенета и ресторанти. А ако търсите място за вечеря, то задължително отидете на някой от ресторантите на отвесната скала с гледка към Raouche Rocks (гълъбовите скали).

Снимката описваща Ливан в пълния му блясък – джамия и църква една до друга в Бейрут.

Интересни факти и полезни съвето относно пътуване до Ливан

Нека Ви споделя някои интересни факти за Ливан, до които се докоснахме по време на нашето пребиваване там. Тъй като пътувахме с местен шофьор успяхме да се запознаем по-отблизо с техни привички, религия, храна и т.н. А специално на това място от снимката пък се запознахме и с една възрастна жена, живееща вече няколко десетилетия в САЩ. Беше довела децата и внуците си, за да видят от къде произлиза, да им покаже училището си, къщата си. Разказа ни как е избягала година преди гражданската война през 1975г. и от тогава си е идвала само 2 пъти за много кратко и дори не е успяла да разгледа наоколо. В момента всичко беше ново за нея, а в погледа ѝ можеше да прочетеш тъжна носталгия. Имаше едно смирение в нея, но вярвам, че емоциите ѝ бушуваха отвътре в привидно спокойния ѝ външен вид. Очите ѝ шареха, търсещи да попият от всичко, което я заобикаля, за да си го вземе със себе си към далечния си нов дом.

Ливан споделя много от културните характеристики на арабския свят, но има атрибути, които го отличават от много от арабските му съседи. Населението е смесено от християни, мюсюлмани и други религии. В миналото християните са били значителен процент, към днешна дата е почти изравнен, в лека полза на мюсюлманите (60/40). Наскоро една приятелка египтянка ми сподели, че всички останали арабски държави мразят ливанците, защото те са по-европейско ориентирани и искат да бъдат по-отворени към света. Европейският почерк е доста явен, особено френското присъствие, от което получават независимост през 1943г. До ден днешен около 80% от населението на страната владее френски език, дори дотолкова присъства навсякъде, че ти се струва, че е основен език. Английският за сметка на това не им е стихия, но все някак се оправяш, не е съвсем без хич.

В други две отношения обаче са далеч от европейския облик – почти никъде не може да се плаща с карта и няма wifi дори в заведенията. Обаче, куриоза е, че в голяма част от заведенията имат само скан менюта. И как се предполага, че трябва да го сканирам като не можете да ми предоставите wifi? Едно сервитьорче ни даде своя телефон… Мислехме да си купуваме карта, но 60 долара за 3 дни ни се видя напълно излишно. И без това имахме нужда да се откъснем.

Важно, ако решите да посетите страната е, да имате предвид, че ако в паспорта Ви присъства печат от Израел, то няма да Ви пуснат. Може да Ви счетат за шпионин. Ние малко изтръпнахме, тъй като сме посещавали южната им съседка, но пък за щастие си подновихме паспортите след това. И без да имам печат вече, явно им се видях криминална, защото от 3 проверки (1 на влизане и на 2 излизане), бях държана доста по-дълго от всички останали и подложена на сериозни разпити.

Ливан е демократична държава, но със специална система, която цели да разпредели демографските различия в страната и съответно високите позиции в правителството са заети от определени религиозни групи – президентът трябва да е маронит от християните католици, министър-председателят да е сунитски мюсюлманин, заместник-министърът е православен християнин, а говорителят на парламента – шиит мюсюлманин. Като икономически план в момента в страната е доста зле. До преди 8 месеца са отпускали кредити на поразия, но кранчето вече е спряно и са в тежка финансова криза.

Забелязали ли сте, че почти няма държави-съседки в света, които да се обичат. Абсолютно нормално след като са воювали за територии. Ливан също не отстъпва. Освен с Израел, отношенията им със Сирия също са плаващи – християнските територии не поддържат добри отношения с тях, съвсем в реда на нещата. Ние имахме честта да се намираме в непосредствена близост до Сирия и съответно района до границата беше изцяло мюсюлмански. Въпреки че в околието имаше и район с изцяло арменско население. Преди време са бягали доста към Ливан. Пробвахме арменски ресторант в Бейрут, който доста ни похвалиха. Майко мила, и те каква кухня имат…

Авторът на историята, Радосвета е туристически блогър и страстен любител на пътешествията. Следвайте я в Instagram  за да разберете къде ще бъде следващото й приключение. Тя също така развива Facebook групата Изобилие от пътешествия.

Надяваме се, че с тази история на Радосвета ще Ви вдъхновим и помогнем да си организирате също едно вълнуващо пътешествие до Ливан.

Прочетете и други интересни истории на пътешественици в секцията Истории.