48 часа в Кейптаун. Какво да видим, пробваме, изкачим и купим?

История от Кейптаун

Това е една история на стюардесата от British Airways и инстаграм блогърка Венета за нейния 48-часов престой в Кейптаун. В разказа си, тя подробно разказва за това как е организирала оптимално пътуването си, за да успее да посети, види и преживее максимално много неща. Приятно четене! 🙂

Период на пътуване:
Април 2018

Посетени места:
Кейптаун, Boulder’s beach, Cape point vineyard и Chapman’s peak drive.

Как се озовах в Кейптаун?

Като попадаща в графата ‘’постоянно пътуващ’’ последните 4 години все отлагах работни командировки и почивки в Южна Африка по необясними причини.  Може би надделяваше факта, че всичките ми колеги не спираха да посещават Кейптаун, Йоханесбург и Дърбан. Всички говореха и описваха тези три града като утопични райски кътчета на Земята, където има за всеки по нещо. Моя колежка и приятелка Натали бе споделила с мен, че ако няма поне едно пътуване  до Йоханесбург на месец не се чувства пълноценно. Аз като,че ли не вярвах и си мислех,че са просто новите модерни дестинации, докато най-накрая не реших да си поискам командировка до Кейптаун през април месец миналата година.

Полетът до Кейптаун беше през нощта,  доста дълъг и доста изморителен. След като повечето пътници заспаха в бизнес класа имах възможността да открадна малко време с моята колежка Даниел. Разпитах я обстойно за всичко което трябва да се види, пробва, изкачи и купи от Кейптаун. Два часа до кацане и вече имах план в главата си какво ще правя по време на краткия ми престой в Южна Африка.

Кацнахме рано сутринта в Кейптаун.  Като човек прекарващ  голяма част от времето си на различни летища, винаги обръщам внимание на терминалите и залите ‘Пристигащи’ и ‘Заминаващи’. Типично за Южна Африка залата ‘Пристигащи’ беше опъстрена с различни постери на тигри, зебри, лъвове и други екзотични животни. Мяркаше се и огромен макет на слон, където се трупаха опашки с дечица за снимка. Усещаше се топла и гостоприемна атмосфера още от летището.

По време на автобусния ни трансфер до хотела, очите ми натежаваха, нощните полети винаги си оказваха своето влияние. Но любопитството ми надделяваше и не спирах да гледам преминаващите картини през прозореца. Бях си наумила, че в момента в който стигна до хотела ще се преоблека и с две мои колежки ще отидем до Boulders Beach – може би един от най-известните плажове, където по всяко време на годината може да се види колония от пингвини. Като човек изпитващ неописуемо голяма любов към животните бях изключително развълнувана да видя това толкова чудно явление. Докато препускаха различни мисли в главата ми и гледах преминаващите коли през прозореца се откри удивителна гледка пред очите ми за която изобщо не бях подготвена. Помня, че останах напълно стъписана и шокирана от красотата, която виждаха очите ми. Висока планина приличаща на сцена от филм или снимка на пощенска картичка. Тъй като беше още ранина облаците скриваха върха на планината, което правеше гледката не по малко внушителна. Липсата на сън и невероятната природна картина, която наблюдавах, караха всичко да изглежда някак сюрреалистично. Още тогава усетих, че това пътуване ще остави траен отпечатък в съзнанието ми и ще едно от местата, за които радостно и гордо ще разказвам.

Щом пристигнахме в хотела аз и моите 2 колежки веднага букнахме такси и се впуснахме в покоряване на Кейптаун. Тук е важно да вметна, че платихме около 15 паунда на човек за 2 часа, по маршрут – централен Кейптаун до Boulders beach, Cape point vineyards  и Chapman’s Peak drive. Кейптаун е сравнително евтина дестинация и придвижването с такси е достъпно и лесно.

Шофьорът ни, на име Даръл – изключително мил, приказлив и забавен южноафриканец ни засипваше с куп интересни факти и истории за града. Една от забавните беше за известен незавършен мост в града. Foreshore Freeway Bridge е имал за цел да служи като магистрала облекчаваща потенциалния трафик при разрастване на града. Ремонтът започнал през  1970-та година, но поради липса на средства проекта бива изоставен на половина през 1977. Поради абсурдния си вид мостът се превръща в голяма туристическа атракция и привлича много филмови режисьори. Там са заснети много каскадни сцени и реклами, което води до вземане на решение мостът да не бъде разрушен. Имахме възможността да минем под него и да направя няколко снимки на това толкова безумно незавършено творение.

Boulders beach

По пътя за Boulders beach четиримата обсъждахме, местата които сме посетили и моментите, които си спомняме най-ярко.  Лорън разказваше за своето едногодишно backpack пътуване из Азия напълно сама, а Даръл описваше китни места из Африка. Обожавам разкази за пътешествия, може би това е моя естествен наркотик – оставя ме без дъх, но същевременно ме кара да искам още и още да пътувам.

Обсъждахме и много различни вълнуващи дейности, забележителности и музеи, които Кейптаун имаше в изобилие. От парапланеризъм , скачане с парашут, гмуркане с акули, дегустация на вино и прочие. Кейптаун е наистина един  забележителен град, малко като страната на чудесата, където за всеки има по нещо и без значение дали ще поемеш на ляво или на дясно накрая все би те очаквало нещо вълнуващо.

Пристигнахме в Boulders beach, където закупихме билети. Цената на билетчето беше изключително символична и дава възможност за достъп до плажа и алеите около него.  Времето  беше разкошно, но за сметка на това имаше доста хора, което не попречи да направим много снимки на пингвините и да се насладим на природната красота, която ни обграждаше. Дървена пътека позволява преминаването точно над гнездата на мъниците, те от своя страна щъкаха из целия плаж, а някои от тях свикнали с вниманието позираха за снимка. Успяхме да зърнем и много бебета пингвини кръжащи из плажа, а майка мътеща своето яйце разтопи сърцата на трите ни. Плажът освен със своите 2000 пингвина е известен и със заоблените скали и камъни на възраст 540 милиона години. За колежката ми Джил беше второ посещение на пингвинския плаж, тя твърдеше, че това е едно от нещата, които просто не ти омръзват и всеки път си удивлен. Продължихме по алеята и запалено обсъждахме уникалността,която притежаваше Кейптаун. Завихме наляво по път водещ към друга част на плажа, където плажуването е разрешено, а най-хубавото е, че туристите имат възможността да се доближат изключително близко до пингвините. Много известни инстаграмъри имат снимки с пингвините буквално на ръка разстояние, за всеки копнеещ за такъв шот удобен случай за изпълнението му е именно там. Пингвините се бяха качили на близките скалички, а аз и Лорън побързахме да се покатерим на съседния камък и да уловим този рядък момент под формата на снимка. Макар и да беше края на южноафриканското лято, продължаваше да бъде все така приятно топло и имаше туристи плажуващи редом с пингвините.

Cape Point Vineyards

Потеглихме към следващата ни спирка, а именно винарната Cape Point Vineyards. Южна Африка произвежда едни от най-хубавите вина, които съм пила и е излишно да казвам, че бях изключително нетърпелива да пристигнем във винарната. Лорън и Джил шеговито заявяваха, че е абсолютно задължително да се запасят с няколко бутилки хубаво южноафриканско вино преди да потеглим обратно към Англия.  Приближавайки се към вирнарната пред нас се откри красива желязна порта в златен цвят, а в далечината се виждаха засадените в дълги редици лозя. Тясна пътека водеше към паркинга на винарната, където спряхме да отдъхнем за 20 минути. На дълга веранда бяха наредени дървени масички и столчета, а гледката с която се славеше тази известна винарна беше повече от живописна.  Имаше не малък брой посетители дошли да се насладят на красивата природа на по чаша качествено вино. В далечината гордо се изправяше красив зелен връх, а непосредствено до винарната се виждаше китно езерце. Аз и момичетата веднага се втурнахме да дегустираме вината, които предлагаха. Младо момче ни разказваше за нотките на всяко вино, коя година са произведени и типа грозде използван за направата им. Аз се влюбих в бутилка Sauvignon Blanc – вкусът му беше толкова мек и ненатрапчив, горещо препоръчвам на ценителите да го опитат.  Престоя ни във винарната беше кратък, но изпълнен с много въздишки по природните красоти, които ни обграждаха.

Chapman’s peak drive

Време беше да продължим към най-любимата ми част живописния път Сhapman’s peak drive. Изсечен и преминаващ през върха Чапман, този 9-километров  път се слави с  зашеметяваща панорамна гледка на скалистия бряг, океана и крайбрежната природа. Помня, че настъпи мълчание в колата, и трите бяхме изключително неподготвени за неповторимата гледка, която се разкриваше пред нас. Всичко изглеждаше нереално и някак магично. С всеки завой се откриваха все по-красиви и по-красиви гледки . Надвиснали пухкави облаци обграждаха близките върхове, а вълните на океана пенливо се разбиваха в скалите. Мисля, че нямам снимки с които да се гордея повече от направените през кратките ни спирания по пътя. След този изпълнен с много емоции ден, аз,Лорън и Джил се прибрахме в хотела за заслужена почивка. Не бяхме спали 24 часа, но всичко приживяно си заслужаваше безсънието.

Върха Lion’s head

На следващата сутрин аз и Лорън потеглихме към новата ни цел- покоряване на върха Lion’s head. Бях много нетърпелива за това ни приключение, на Лорън и беше за втори път и ми разказваше колко мотивирана и надъхана се е чувствала след като е стигнала върха. Това само добавяше още доза ентусиазъм в мен да отбележа и тази цел в Бъкет листата ми. Lion’s head e планина висока 669 метра и се простира между Table mountain и Signal hill. Изкачването и отнема около час и половина в зависимост от скоростта и атлетичността, с която се изкачвате. Определено е много вълнуващо изживяване, но не го препоръчвам на семейства с малки деца или на хора без опит в изкачването на неравни и стръмни терени. Тъй като планината е природна забележителност, пътеките към върха не са изключително обезопасени. Има терени,където е необходимо придвижването с ръце и крака, поради стръмността на планината. Самото изкачване е много завладяващо, през цялото време се чувствах като героинята от  Tomb Rider. Една отсечка към върха беше пригодена за приключенски настроените туристи, изискваща набиране с помощта на метални вериги забити в скалата.Изкачването беше голямо предизвикателство, но с всяка крачка към върха, гледката, която се разкриваше беше все по секваща дъха. Уморени, но много мотивирани аз и Лорън стигнахме върха. Там имаше доста туристи,които бяха насядали на камъните, кой с камера, кой с телефон в ръка блажено се наслаждаваха на гледката и се опитваха да уловят природния пейзаж. От върха се виждаже 360-градусова панорама на града, крайбрежието и на съседната планина Table mountain. За моя голяма изненада върхът беше дом на скалисти дамани – малки животинки от семейство бозайници населващи Африка. Тези малки животинки свикнали с непрестанните си посетители бягаха напред-назад и чевръсто се опитваха да откраднат някое протеиново барче от насядалите туристи.  Помня,че в онзи момент се почувствах изключително благословена, за възможността да посетя такова неповторимо кътче от света. И все пак всичко продължаваше да ми се струва някак утопично и фантастично красиво, само ненагледните снимки в телефона напомняха, че тези места са реални.

По-късно същия следобед отпътувахме обратно за Англия. Тези два дни прекарани в Кейптаун безспорно бяха едни от най-невероятните ми преживявания до момента, всички посетени места бяха като онези илюстровани картичка, които децата колекционираха . Върнах се в Англия заредена с енергия,  разказвах със захлас на всичките ми приятели за това райско местенце. Не им оставих голям избор освен да добяват Кейптаун на челно позиция в Бъкет листата си за  дестинации които непременно трябва да посетят.

Няколко полезни съвета:

Ето и малко полезни съвети от мен за пътешествениците, които искат да посетят Кейптаун:

1. Билетите до Кейптаун могат да бъда доста скъпи, особено през летния сезон. Лятото в Южна Африка се различава от това в Европа. Там летните месеци започват през месец Ноември до края на месец Февруари. Моят съвет е, за да избегнете завишените цени и бумът на туристи през летните месеци, да планувате пътуването си края на февруари, март или април месец. Тогава температурите не са спаднали драстично и продължава да е приятно топло. През месец юни температурите варират между  16 до 23 градуса. Тогава сезонът се счита за закрит и повечето барове са затворени вечер,а улиците не са така оживени като през летните месеци.
2. Стандартът на живот не е много висок и поради този факт повечето неща като храна , транспорт, услуги са доста евтини. Използването на таксита е лесна и евтина алтернатива, ако не желаете да използвате публичния транспорт . Но бих посъветвала преди да се качите в таксито да се договорите с шофьора за крайна цена на превоза или вежливо да поиската да включи метъра.
3. Макар оживен градът все още има райони, които не са безопасни за туристи. Съветът ми е да избягвате да се разхождате сами особено вечер или ако сте соло traveler да уведомявате вашите близки или персонала на хотела, в който сте отседнали за местата, на които възнамерявате на отидете.
4. Задължително се възползвайте от възможността да закупите евтино, но изключително качествено южноафриканско вино. Моите предпочитания са Sauvignon Blanc Reserve 2016 от винарна Cape Pint Vineyards или моя all time favourite Diemersfountein Pinotage 2016 (изключително мек вкус с бленд на кафе и шоколад).
5. Непременно опитайте местната храна.  Формулата за добре прекарана вечер в Кейптаун според мойте колеги е стек с пепър или гъбен сос и хубаво червено вино.  За вегетаринците като мен препоръчвам Braaibroodjies, грилован сандвич с подбрани сирена и домати, а за десерт любимото ми – Малва пудинг със сладък тофи сос. И най-важното пробвайте сока от манго, обещавам ви, ще се влюбите в него още от първата глътка.
6. Ако и вие сте закратко в Кейптаун и искате оптимално да запълните времето си  съветът ми е да посетите Chapman’s peak drive, Boulders beach, Long steet ( централна улица с много сувенирни магазини, барове и ресторанти), задължително се разходете по някоя от плажните ивици в Кейптаун, за приключенски настроените горещо препоръчвам изкачване на Lion’s head. За пътуващите на които не им се нрави дългото, изморително изкачване на Lion’s head препоръчвам Table mountain, където имате възможността да стигнете до върха с лифт и да се насладите на не по малко зрелищна гледка.
7. За хората които си падат по здравословния начин на живот, препоръчвам да пробвате различните протейнови барчета ,сладкиши и меденки без захар, които могат да се закупят от магазините в Кейптаун. Там фреш и салатни барове има на всеки ъгъл.  За разлика от другите места по света тук да се храниш здравословно не е толкова скъпо и има голям избор от healthy заведения.

Край

.

Авторът на историята, Венета е стюардеса и страстен любител на пътешествията. Следвайте я в Instagram  за да разберете къде ще бъде следващото й приключение. 

Надяваме се, че тази история на Венета ще Ви вдъхновим и помогнем да си организирате също едно вълнуващо пътешествие до Кейптаун и Южна Африка.

Прочетете и други интересни истории на пътешественици в секцията Истории.