Вълнуващо приключение в Занзибар за Коледа

Приключение в Занзибар

Приключенският дух е основен двигател на много наши решения, особено на тези свързани с пътуваниия. Той ни кара да излезем от комфортната си зона и да се впуснем в напълно непознати води, където често се изправяме пред нови места, различна култура и порядки, непознати хора и среда. Точно тези ситуации провокират нас самите да се адаптираме и променим, понякога дори до неузнаваемост. Какво по-добро място да тестваме приключенския си дух от остров Занзибар?   

В тази статия Радосвета разказва за вълнуващото си пътуване до Занзибар заедно със своето семейство. В пътеписа й можем да намерим и много любопитна информация и ценни съвети за една пълноценна обиколка на острова. В края на статията ще намерите и видео от нейното пътуване из Занзибар. Приятно четене! 🙂 

Обмисляхме място, на което да избягаме  децата за Коледа. Имахме условности: да е на директен полет от Дубай (с FlyDubai), да е сравнително близо и да е негова пълна противоположност. Решението беше Занзибар!

Целта ни беше да обходим целия остров и я осъществихме. Спахме на 3 места – Paje, Nungwi и Stone town. Още при първия прочит на хотелите в букинг, видях едно местенце в Paje, което се загнезди в съзнанието ми – бунгала на плажа с бял пясък, с табелка No shoes.

Звучеше обнадеждаващо и категорично решихме да започнем от него. За наше щастие, местенцето се оказа още по-уникално от снимките в букинг и надмина стократно нашите очаквания. Не знам по колко пъти на ден повтарях с усмивка: “Тук е много яко”. Супер диващина, интернет само няколко минути на ден сутрин и вечер. Бяхме само хипитата и ние. Малките бяха по-щастливи от всякога. Бягаха подир маймунките в двора. Денонощно бяха в пясъка. Буквално и си лягахме с по малко пясък. За целия ни престой не се налагаше дори да си слагаме чехли. Всички се чувствахме щастливи и свободни! Hakuna Matata!

Как започваше всяка сутрин в тази диващина: Pole pole (на суахили: бавно, бавно). Отваряш очи и имаш феноменална гледка от втория етаж към двора и бунгалата поставени върху белия пясък, с надскачащи палми отвсякъде.

Слизаш до тоалетната, отваряш вратата и вътре те чакат 4-5 маймуни да си измиете зъбите заедно. Да, точно така, банята е открита – сутрин се къпеш под палмите, вечер под звездите. Жестоко! След което отиваме на закуска боси и децата са на седмото небе в огромен пясъчен двор със скачащи от клон на клон маймуни. Закуска под дивата растителност, 2 крачки до плажа и бягане, скачане, щуреене с децата по дългата плажна ивица. Hakuna Matata!

На това пътуване се бяхме оставили на случайните срещи, ситуации и места да ни се случат. Бяхме в ръцете на безвремието и безделието. Попаднахме на щур купон по залез слънце в плажно заведение на Мичамви.

Наблюдавахме най-черното небе, което сме виждали някога, осеяно с милион звезди. Съдбата ни срещна с няколко запомнящи се истории на местни.

Освен плажуване, си правехме и различни разходки в околието.

Отбихме се до известния The Rock Restaurant.

Нищо особено, може би защото попаднахме на отлив, но пък за нас това беше добре, нямаше нужда да газим във водата, а вървяхме директно по пътеката. Хапнахме вътре, цените бяха дубайски, но пък беше много вкусно.

Направихме и трипове с лодки в близост до Стоун Таун. Гмуркахме се в океана, в лагуна и посетихме няколко острова, един от които с огромни костенурки.

Даже присъствахме и на костенурско порно.

Освен големите костенурки, Занзибар е дом и на други редки обитатели – червените маймуни Кобулу (около 2900 броя само). Това са въпросните маймуни, които бяха навсякъде из хостела ни. Влязохме все пак и в гората Джозани, за да видим повече.

Района на Паже е подходящ за кайт сърфинг, защото е много ветровито.

Заради отливите е плитко и е перфектно за начинаещи. Има прекрасни барове и ресторантчета. Особено вечер е хипер приятно!

И както всяка приказка и тази имаше своя край – напуснахме Paje, за да се отправим на север към Нунгви.

Преместихме се на север. Супер туристическо място и съответно бяхме супер съкрушени, че се озовахме там. Позамислихме се да се връщаме към диващината, но нямаше мърдане, плана беше да обиколим плажовете на североизток и северозапад. Плажът на Нунгви има 5 нюанса тюркоазено синьо, но спокойно не се въодушевявайте, водата не е кристална – има водорасли и е една мътна. На Нунгви няма такъв отлив както на югоизток и е по-дълбоко, благоприятства за плуване. Има много заведения по плажа, което го прави приятно местенце за вечерта. А всяка уличка встрани от плажа те води до магазинчета за дрънкулки. Първоначално се чудиш къде си се озовал, защото пътя я черен, мръсен, с бабунки. Локацията на Нунгви на западното крайбрежие го прави интересна точка за запомнящи се залези във водата.

Друго място за залез е най-красивия плаж на Занзибар Kendwa. Там можеш да си отделиш целия ден особено ако се настаните на някоя от шатрите с плътна сянка. На 15 минути с кола е от Нунгви. Плажната ивица е безкрайно дълга и широка и снежно бяла. Затова и се получи добър вариант за бяла Коледа.

Освен залезите на Занзибар си заслужават и изгревите.

Обиколихме цялата източна страна на острова и извода е, че ако се абстрахираш от отлива, който е до обяд, можеш да прекараш цял ден в безвремие, лежейки на белия пясък, къпейки се в кристалните води. Североизточните плажове около селцата Pwani Mchangani, Kiwengwa, Pongwe е диващина, без туристи и нахалитети. От време на време съдбата те среща с някой местен, който да ти разкаже своята история.

Преживяхме и най-силната екстремност при пътуване и то с децата. Трип с лодка до о. Мнемба, където да наблюдаваме делфини и да се гмуркаме около острова.

Не е позволено да се стъпва на острова, защото е частен. Многократно сме били на лодка с децата но никога не ни е хващало толкова кофти време. Навътре нещо се случи, придойдоха огромни вълни, а лодката е от типа: качваш се и се молиш да се върнеш изобщо. Така че стигнахме някакси до делфините, които бяха много вкупом и плуваха наравно с лодката. С тази разлика, че нас за малка бройка не ни събаряха вълните. Затова и веднага пожелахме да се върнем. Въобще нямахме желание да плаваме повече в този “врящ казан”, най-вече с децата. Лодката се пълнеше с вода.

По отношение на храната, карахме само на лобстъри, октоподи, калмари, скариди, риби и прочие. Междудругото аз не съм голям фен на октопода, обикновено ми е жилав, но в Занзибар си хапвахме от най-феноменалния октопод. В нито едно заведение не успяха да го сбъркат. Може би една от причините е, че острова е най-големия износител на октоподи в цяла източна Африка и “просто си го разбират”.

За резюмето, ако се върнем някога в Занзибар, ще отседнем отново в Your Zanzibar place в Paje. Собствениците са млади момчета сърби.

В Стоун таун преспахме на заминаване. 1 ден е напълно достатъчен.

Дали си заслужава да се посети Занзибар? Да, заслужава си ако сте настроени приключенски, с обикаляне, да сте подготвени за мизерията, която ще видите и, в която ще живеете. Чара му е в скитането от сутрин до вечер, а не в затварянето в лъскав хотел.

Първоначално бяхме решили, както винаги, да си наемем рент-а-кар, но бързо се отказахме поради 2 причини: 1) Липсата на пътища: Особено на източното крайбрежие доста искахме да кривваме от правия път, за да търсим диви местенца. Сами трудно да ги изнамерим тези, които ни показаха местните, защото GPS често не ги засичаше. Още повече, те знаеха и кои са по-безопасни за нас. На някои плажове местните могат да бъдат доста нахални. Имахме ситуация с едни дечица, които всеячески се опитаха да ни бръкнат в чантите. 2) Корупцията на полицаите: Африка! Това си е нещо напълно законно и естествено. Още при първия ни трансфер от летището ни спря полицай, подаде си ръката вътре, за да се здрависа с шофьора, а той му беше приготвил хартийка със стойност в шепата си. Та така извода е, че по-добрия вариант са трансфери с местен шофьор.

Иначе населението са дружелюбни, отзивчиви и супер забавни хора. Това беше подсказано още на летището. На по-туристическите локации съответно има малко натрапчиви, ама като за Африка направо бих казала, че са си нормални търговци. Често разбират от дума като ги изгониш. Важно ти е да знаеш на суахили Hakuna Matata (няма проблеми) и Pole pole (бавно, бавно). Това ти дава пълна представа за начина им на живеене. И английския им се води официален, повечето поназнайват базисно ниво.

Пътищата им са под всякаква критика. Острова е малък, но лошата инфраструктура отнема много време да се придвижиш. Дори като навлезеш на черен път, има по една жена, която те таксува. Със събраните пари някой ден щели да направят пътя. Само да не си го чакат така, както ние магистрала Хемус… Надявам се след време ако децата ми четат този пост, да не разберат иронията ми и магистрала вече да има.

Религията в Танзания е 65% християни и 35% мюсюлмани. На острова живеят мюсюлмани. Но вярванията им са либерални, а не фундаментални. Това е вследствие на вековно присъствие на араби на острова, най-вече от Оман. Интересното е, че дори по едно време столицата Мускат е била изместена на Занзибар. Впоследствие острова го завладяват португалци, след това идват добрите самаряни англичаните и са под тяхна протекция, затова и движението им е с дясна дирекция. Едва през 1964г. Танганика и Занзибар се обединяват и се създава една държава Танзания (сбор от двете имена). Местните на острова не харесват танзанийците от континенталната част.

А произходът на населението в Танзания идва от масаите. Те са нилотска етническа група, обитаваща северна, централна и южна Кения и северна Танзания и са сред най-известните местни популации в международен план. В Занзибар тези симпатяги можеш да ги видиш из плажовете. Възможно е някои да се правят на такива, но голяма част от тях наистина си личи, че идват от континенталната част на страната. Видът им е различен, високи и стройни са, с големи крака 45+ номер обувки. Разбира се, целта им е да изкарат някой лев, кой чрез търговия, кой чрез снимки, приказки, трева и каквото им дойде наум. В Nungwi в съседство до нашата къща имаше една недопостроена сграда, в която се бяха настанили 30 бройки и си спяха на покрива. Hakuna Matata!

Местната валута в Занзибар е танзанийски шилинг. Щатските долари също са широко приети за плащане на територията на целия остров.

Маларията уж била изчезнала от острова. Ние за всеки случай си пихме хапчета. Комари имаше, но определено не толкова, колкото очаквахме.

Нашият дивашки Занзибар в кратко видео:

Авторът на историята, Радосвета е туристически блогър и страстен любител на пътешествията. Следвайте я в Instagram  за да разберете къде ще бъде следващото й приключение. Тя също така развива Facebook групата Изобилие от пътешествия.

Надяваме се, че с тази история на Радосвета ще Ви вдъхновим и помогнем да си организирате също едно вълнуващо пътешествие до Занзибар.

Прочетете и други интересни истории на пътешественици в секцията Истории.