Вулкан на о-в Бали

В тази статия Панайот от Trips Journal ни разказва за пътуването си до Бали и по-конкретно за изкачването на връх Батур – един от активните вулкани в Индонезия. Колко предизвикателно е било изкачването и успял ли е Панайот да надникне в горещия кратер, разберете като прочетете историята му по-долу. 🙂  

Посетено място:
Връх Батур (активен вулкан), о-в Бали, Индонезия

Колко от вас са изкачвали вулкан? Как звучи само, а? Сега си викате „Бреей, тоя голяма работа, изкачвал вулкан!“. Няма нищо такова, извличам екзотичното от израза само за да грабна внимание. Не че не катерих вулкан, ама като изключим тази дума, си беше чисто и просто един обикновен камъняк, който го изкачва всеки втори турист. Мина бая време от тогава, ама емоцията още ме държи, та помня в детайли.

С Надя бяхме на меден месец в Бали, но любовта ми към планините се прояви и там. Имаше две близки възможности за изкачване, ама за едната трябваше екипировка, тренинг, време и такива неща. Нямах почти нищо от тях, затова се насочих към другото, дето до обяд вече си на масаж. Аз тогава си бях в доста лежерен период и си го представях малко по-драматично. Вече се виждах като Фродо, който със сетни сили драпа към кратера и пуска пръстена след ожесточена битка. Ама, честно! Ако ви покажем сватбените си халки, ще повярвате колко близо съм бил до тази сцена (като изключим битката в края).

Връх Батур изглежда като малък конус по средата на тринайсет-километровия кратер на вулкана Кинтанами, който се издига в северната част на острова. Денем това е атрактивна туристическа дестинация, която съчетава толкова много природен контраст. Просторни гори опасват Батур, докъдето им позволява суровата повърхност на вулкана, а на места по зеления килим зеят огромни черни рани от пепелища и застинала лава. Най-голямото езеро в Бали лежи зад каменния конус, а границите на пейзажа се определят от скалистия пръстен на голямата калдера.

Нощем обаче не можеш да разбереш сред каква красота си. Емнаха ни още от три сутринта, защото на Батур по традиция се посреща изгрева. Забрахме този-онзи и след час и нещо вече бяхме в Базов лагер някъде из джунглата и се подсилвахме за експедицията. Ммм, така звучи все едно на Еверест ще ходим. Спирам с драматизма и оттук насетне каквото прочетете, такова е било. Но първо пояснявам, че Базов лагер всъщност е паянтова дървена барака, джунглата – обрасъл двор някъде в нищото, а изкачване с гуменки със сигурност не се нарича експедиция. Даже и подсилването беше едно… две филии с разтопен банан между тях и рядка черна течност, уж кафе. Но пък наградата в края на изкачването беше обещаваща – закуска с яйце, приготвено на вулканична топлина.

Към пет вече тъпчехме по пътеката нагоре, която в началото си беше направо равна. Като видяхме що народ има, решихме че през целия път може да е така. Да, ама не! Ако прочетете някъде, че изкачването на Батур трае повече от два часа в едната посока, не вярвайте! Тия гидове не те оставят да дишаш, как да стане това?! Абе и ние малко се зачудихме. Изгревът към 6:30, сега 5:00, време за яйцата… разликата не прави повече от два часа. Ама си траем. Докато беше равничко, онази редица светулки по склона изглеждаше много впечатляващо.

Петнайсет минути по-късно това вече нямаше значение. Дойде едно нагорнище, дето край нямаше чак до горе. Пръхтяхме като конски впряг с препълнена талига, а те дори една почивка не дадоха. „Бързо, бързо!“ – вика водачът, да не се бавела колоната. Вярно нямаше място да се размине човек – толкова тясна беше пътеката почти през цялото време. Не знаем точно за колко време го качихме, ама все едно един изгрев пропуснахме, че за следващия стигнахме.

Усетихме малко равно под краката и сърцата ни си дойдоха на мястото. Анонсираха, че който иска, може да се качи най-горе, но било много по-трудно. Надя веднага се отказа, защото има страх от височини, но на мен ми се щеше да ида. Все пак очаквах да стигнем до кратер, а тук лава не виждах. Питах единия от гидовете каква е температурата там горе, той отговори „Фифти“. Викам си „Брей, ще издържа ли на такава жега?“, ама се престраших. Един път ми се случва, пък и толкова хора тръгнаха – аз ли няма да го преживея. Предвид казаното, оставих при Надя фотоапарата и всякакъв багаж.

Десетина минути очаквах това трудното, а то така и не дойде. Пътеката просто беше по-сипеста, посипана с нещо като пепел, по който лесно можеш да се подхлъзнеш. Нямах търпение да надникна в кратера, да ме лъхне оная жега, за която разправяше гида. Досега не бях усетил промяна и предполагах, че е някъде там, от другата страна, където всички се струпваха да гледат. Отивам, поглеждам – нищо! Ама наистина нищо! Никакви кратери, никаква лава, нямаше дори дупка!, Само един стръмен склон. Не изглеждаше по-различно от връх Ореляк в Пирин, например, който дори дава много по-величествен мащаб. Сега осъзнах, че онази жега е плод на разваления английски на балийците.

Посрещнахме изгрева, който малко се губеше иззад едни облаци, но все пак не беше лоша гледка. Слязох при Надя, където ни чакаше обещаното яйце, сварено на вулканична пара, заедно с любимите ни две филии с разтопен банан. Разходихме се и на светло вече видяхме, че за разлика от Ореляк тук по склоновете избиваха серни изпарения. Малко по-встрани имаше малък храм, който обитаваха десетки маймуни. Край него видяхме нещо наистина интересно – пред една дупка стърчеше пръчица, върху която поставяха постоянно запалена цигара. Като духнеш огънчето към дупката, от нея излизаше пара.

Но най-забавното остана за накрая. Докато на слизане се подсещахме с каква мъка сме изкачвали тази стръмна пътека, срещнахме една възедричка жена да търчи нагоре по склона. Наглед нищо изненадващо, ама наистина беше смайващо – тя носеше маса… на главата си.

Панайот е един от най-активните и популярни блогъри в България. В сайта му Trips Journal можете да намерите изключително полезна и интересна информация за всякакъв тип културни, исторически и природни маршрути в България. Почти няма екопътека, която да не е премината и подробно описана!
Можете да следите блога му също така и във Facebook и Instagram

Мотивирахме ли и Вас да изкачите вулкан на о-в Бали? 🙂

Прочетете и други интересни истории на пътешественици в секцията Истории.